Гигантът Volkswagen открива завод за производство на коли в Руанда: тази доста причудлива новина обиколи медиите в края на юни. На пръв поглед решението е абсурдно: източноафриканската държавица е доста скромен пазар (3000 нови автомобила годишно), едно ново Polo струва 33 пъти средния годишен доход на местните хора (и само 2 пъти средния годишен доход на един жител на София, макар да обичаме да се оплакваме колко сме бедни). Нито пък Руанда е страна с особени традиции в технологичните производства. Всъщност страната, която е четири пъти по-малка от България, но с почти двойно по-голямо население, е широко известна само с чудовищния геноцид, проведен през 90-те от едната доминираща народност в нея над другата.

За огромното мнозинство в Руанда покупката не просто на нов, а на какъвто и да е автомобил е непосилна

ЗАЩО ТОГАВА VOLKSWAGEN се решава на такава авантюра? Още повече, че всички предишни опити да се правят автомобили в "черна" Африка неизменно са се проваляли? Отговорът е, обяснява шефът на компанията за Африка Томас Шефер, че германците искат да наложат тук един изцяло нов бизнес модел.
Впрочем думата "производство" не бива да ви подвежда - става дума само за цех за финална сглобка, нещо като предприятието на Great Wall край ловешкото село Баховица. Все пак това ще е достатъчно на германците да избегнат търговските бариери и мита.


Сравнително нормалният трафик прави Кигали подходящо място за подобен експеримент. Кампала в съседна Уганда например се слави с чудовищни задръствания, в които понякога може да прекарате цяло денонощие (виж снимката долу)

ОТТАМ НАТАТЪК идеята е VW да въведе принципно нова схема, при която няма да продава автомобилите, а ще ги отдава под наем - и дългосрочно, чрез абонаментни договори, и за съвсем кратки периоди, като действащия в София Spark. Ще има и дъщерна компания за превози, по принципа на Uber.
Флотилията от автомобили за споделяне първоначално ще може да се ползва само от големи компании и държавни учреждения. От 2019 обаче тя ще бъде достъпна и за широката публика. Всеки с мобилен телефон ще може да си свали нужното приложение и да си поръча автомобил. Автомобилите ще се ползват по няколко години, след това ще се продават на вторичния пазар. Първоначалните параметри на проекта са 20 милиона долара инвестиция и 1000 автомобила; ако потръгне, ще има и още.


Типично задръстване в Кампала, Уганда

СТОЛИЦАТА КИГАЛИ е относително малък и обикновен град - добро място да се тества схемата. Целта на VW е след това да я разпростре навсякъде из Африка. Концернът вече възобнови производствата си в Кения и Нигерия (макар и също в скромни мащаби), планира да построи фабрики също в Гана и Етиопия. Местната сглобка има смисъл, защото африканските държави налагат солени вносни мита  - до 70% в случая с Нигерия.


Шефът на VW Херберт Дийс и президентът на Кения Ухуру Кениата с един от първите продукти на възстановеното производство на концерна в страната

ОСВЕН ДА ПЕЧЕЛИ чрез мобилни услуги, гигантът си прави сметка и да се позиционира добре за евентуално бъдещо развитие на африканския пазар. По аналогичен начин VW стъпи в Китай през 80-те - по времето, когато съотношението автомобили на глава от населението там бе по-лошо дори от африканското. Днес концернът продава по 3 милиона коли годишно в Китай.
Впрочем германците не са единствени: в последните години Peugeot, Nissan и Toyota също започнаха операции в Африка.
 

• SEAT се отказва от Иран за сметка на Африка и Латинска Америка
• Няма как автономните коли да са безопасни в близките години