От десетилетия насам Alfa Romeo е част от империята на FIAT, но невинаги е било така и историята помни някои много оспорвани битки между италианските марки – както на пазара, така и на пистите. Историята на състезателния автомобил Alfa Romeo P2 от 1924 година е точно такава, а създаването на колата носи интересен нюанс във връзка с това доколко той е повлиян от разработките на инженерите и дизайнерите на FIAT от първата половина на 20-те години на миналия век.



Решаваща роля за създаването на Р2 има Виторио Жано. Днес талантливият италианец е забравен, но историята му отрежда място до това на Колин Чапман сред най-великите състезателни инженери. Жано е от унгарски произход, роден е през 1891 година и едва на 20 години започва работа във FIAT.

Още в началото влиза в екипа на Карло Кавали, който по това време е главен дизайнер на FIAT, а през 1921 година Жано заема мястото му. Тогава той работи с основния тестпилот на FIAT Луиджи Баци. В началото на 20-те години Баци напуска и преминава в Alfa Romeo, като скоро след това препоръчва на новите си шефове да наемат Жано.

Формалният повод е провалът на първия състезателен автомобил на Alfa в клас Grand Prix – Р1. До края на 40-те години на миналия век Grand Prix болидите са еквивалент на днешните автомобили от Формула 1 и създаването им е било важна част от състезателната програма на повечето автомобилни компании.

За да бъдат заличени лошите спомени от Р1 в Alfa наемат Жано през 1923 година, който довежда със себе си от FIAT Секондо Молино, като двамата се заемат със задачата да създадат напълно нов състезателен автомобил от нулата.

Така се ражда Р2, като колата първото си състезание през 1924 година и след това печели различни стартове в следващите шест сезона. По това време част от екипа на Жано е механикът Джовани Джидоти, който на няколко заявява пред медиите, че инженерът не е изнесъл нито един чертеж от FIAT.

Или Виторио Жано е имал фотографска памет или пък чертежите са били изнесени от Молино, тъй като Р2 получава първия редови 8-цилиндров двигател на Alfa с компресор, като двата карбуратора са разположени зад компресора, точно като при FIAT Type 805!

Когато пилотът на FIAT Пиетро Бордино вижда за първи път Р2 той най-сериозно се обръща към колегите си от Alfa Romeo и им казва, че ако имат технически проблеми, то неговият тим може да им даде каквито резервни части им трябват. Р2 е по-лек с 100 килограма от Р1, а създаването на колата върви в пълна тайна в базата на Alfa в Портело.



Появата на Р2 на старта на състезанието в Кремона през 1924, а първи пилот на тима е Антонио Аскари, баща на Алберто Аскари. Четирите коли на Alfa се класират на първо, второ, трето и четвърто място, като постигат средна скорост от над 158 км/ч. А на допълнителното изпитание с дължина 10 км новият Р2 регистрира средна скорост от 195 км/ч.

Р2 се оказва един от най-успешните автомобили в Grand Prix класа през 20-те години, а компанията печели и първата световна титла в тези надпревари.

През 1925 година Р2 покорява и трудното белгийско трасе „Спа”, което е в основата на едноименната писта от Формула 1. Местната публика поддържа пилотите на Delage, но всички те отпадат заради повреди и колите на Alfa окупират челото, водени от асовете на тима Аскари и Кампари.



Освиркванията от трибуните стават все по-силни и Жано веднага нарежда на пилотите да се приберат в бокса. Механиците започват да зареждат болидите с гориво и когато са готови Жано им казва, че трябва да измият и почистят автомобилите за финала. След това сяда на специално изнесена пред бокса маса, за да обядва.

Публиката пощурява от ярост, а след малко Жано казва на пилотите, че могат да се върнат на трасето. Те го правят и въпреки, че са загубили сериозна част от преднината си, пак печелят състезанието.

Alfa Romeo P2 печели 14 поредни победи в най-големите европейски състезания през 20-те години, а съперниците на тима успяват да създадат по-силни автомобили едва в края на 20-те години. Alfa отговаря с P3 през 1932 година, но по това време състезателните програми на Mercedes и Auto Union започват да набират скорост и скоро германците превръщат Гран при състезанията в собствен двубой.



От Р2 са сглобени едва шест коли, а до днес са оцелели само две, като едната е в музея на Alfa Romeo в Арезе, а другата – в автомобилния музей в Торино.

Последната голяма победа на Р2 идва в легендарната надпревара „Тарга Флорио” през 1930 година, спечелена от 26-годишния Ахиле Варци. Колата е модифицирана за състезанието, като една от особеностите й е, че когато нивото на горивото в резервоара намалее, механикът, който играе ролята на навигатор, трябва на ръка да прелива бензин от резервната туба в резервоара.

В хода на състезанието обаче механикът на Варци излива част от горивото, тъй като пилотът не намалява докато трае тази деликатна операция. Част от горивото попада върху нагорещения ауспух и задната част на колата пламва.

Пламъците достигат до врата на Варци, но механикът му успява да ги угаси с възглавничката, която пилотът си подлагал на облегалката, за да стига по-лесно педалите. Двамата завършват успешно състезанието, Варци чупи рекорда за средна скорост и слага край на доминацията на Bugatti в това състезание.

• Старата Alfa Romeo, която струва колкото седем Bugatti Chiron
• Тъжната история на Alfa Romeo 155 GTA Stradale