Дизеловите двигатели може все пак да имат бъдеще, стига да сменят типа на ползваното гориво. Във Великобритания държавната агенция по пътищата започва проучвания за ползите от замяна на петролния дизел с т. нар. парафинови горива, произвеждани най-вече от растителни мазнини като слънчогледово или рапично олио. Във Франция подобни изпитания започнаха още през пролетта.



"Най-доброто решение за справяне с увеличаващия се трафик, без да допускаме влошаване качеството на въздуха, е да заложим на по-чисти автомобили с ниски емисии", заяви говорител на агенцията, която ще инвестира 100 млн. британски лири (111 млн. евро) в изследванията.

ПАРАФИНОВИТЕ ГОРИВА отдавна не са новост - дори и сега повечето производители на петролен дизел използвят до няколко процента от тях в крайния състав на горивото. Големият им плюс е, че се състоят почти изцяло от алкани и не съдържат сяра, за разлика от петролните продукти. В емисиите им няма серен диоксид, а азотните оксиди са средно с 30-40% по-малко.


Биодизелът отдавна не е новост и в някои страни се продава навсякъде по бензиностанциите. Като цяло обаче потребителите са слабо запознати с него

Съвременните дизелови двигатели са напълно пригодени да работят и със 100% парафиново гориво, макар повечето производители да не го препоръчват. Миналата година например Mercedes одобри официално такова гориво за цялата си гама лекотоварни дизелови автомобили.

ЛЮБОПИТНОТО Е, ЧЕ НЯКОГА дизеловият двигател е създаден тъкмо с идеята да гори растителни мазнини. Първият работещ прототип на Рудолф Дизел на парижкото изложение през 1900 година например горял фъстъчено масло. Едва по-късно инженери на американската Standard Oil - компанията на милиардера Джон Рокфелер - налагат вместо това доста по-евтината тежка фракция на петрола, която сега познаваме като дизелово гориво.


Първият двигател на Рудолф Дизел е горял фъстъчено масло

ОЩЕ ПРЕЗ МИНАЛАТА ГОДИНА ЕС прие нов стандарт за парафиновите горива (EN15940), който вече е част и от Българския държавен стандарт. Има два основни начина за производство на подобни синтетични дизели: от растителни или животински мазнини чрез хидрогенизация, или произведени по цикъла на Фишер-Тропш, при който горивото се прави от въглища, природен газ или биомаса.
В сравнение с традиционния дизел тези голива имат по-ниско енергийно съдържание, но по-високо цетаново число (тоест по-ниска температура на възпламеняване - особено тези, произведени от животински мазнини).


Поля с рапица

БЪЛГАРИЯ НАПОСЛЕДЪК се утвърждава като водещ производител на биодизел, най-вече от рапица. През 2016 българският износ на биогорива се е увеличил с цели 205% спрямо 2015, показва статистика на Министерство на икономиката.
 

• Технологично спасение за дизела?
• Свършено ли е вече с дизела?