Германската автомобилна индустрия винаги е била свързано с качество, надеждност и стил, но и в нея има автомобили, които се оказват провал. И за които дори феновете на немските коли не искат да си спомнят. Ето 5 такива машини, избрани от изданието Autorambler
.
Trabant

Историята на автомобибната марка от бившата ГДР започва на 8 ноември 1957 г., когато в завода в Цвикуау стартира производството на машини, получили името „Трабант”. То се превежда като „Спътник” и е начинът ГДР да отбележи пускането на първия спътник от СССР през същата година.



Още в самото началото нещата не потръгват по план. Колата е преработена няколко пъти, за да изглежда симпатично и съвременно, но се появяват други проблеми. Основният са слабите двигатели – обем 0,5 и 0,6 литра, развиващи 26 к.с., както и отсъствието на бензинова помпа. То е оправдано с решението резервоарът да се намира над мотора и така горивото се влива с помощта на гравитацията. Това води до силно натоварване на предницата и съответно се отразява на пътното поведение
.
Колата търпи критики и заради използването на фенопласт за някои елементи от каросерията. Все пак тя стига до народа на ГДР, както и на други социалистически държави от това време. И съответно е направена на пух и прах от западните медии. Дълго време Trabant оглавява класациите за „най-ненадеждни автомобили”.



Подобно отношение от страна на пресата не се отразява на популярността на автомобила, който се продава добре заради ниската си стойност. Само от модела Trabant P601 за годините му на производство са продадени повече от 2,8 млн. бройки. Най-куриозното е, че този автомобил надживява дори самата ГДР, тъй като производството му е спряно през 1991 г. Това е година след обединението на Германия.

Mercedes-Benz A-Class (W168)

По какво се отличава професионалистът от любителя? Първият, дори да допусне грешка, винаги търси и намира начин да я поправи. Това важи с пълна сила за компанията Mercedes-Benz, където през 90-те години на миналия век е взето решение да се тръгне по нов път. Идеята е да се създаде първият сериен автомобил на марката с предно предаване и той да бъде позициониран в суперкомпактната А-класа.



Подходът към направата на такава кола е повече от сериозен. Подът на автомобила е тип „сандвич”, тоест двоен, като целта е увеличение на безопасността на водача и пътниците. Така при челен удар моторът и трансмисията се преместват под педалите, а не в салона. Решението обаче създава проблем с центъра на тежестта на машината. И още по време на един от първите „лосови тестове” (скоростно заобикаляне на препятствия) W168 се преообръща, като зад волана му е шведски журналист. Съответно историята бързо става обществено достояние.

Ударът по репутацията на компанията е много силен, а и в Mercedes първоначално не искат да признаят грешката си. Все пак здравата мисъл побеждава и продажбите са спрени за 3 месеца, а всички продадени до момента коли – 2600 бройки, са отзовани в сервиза. Моделът е оборудван веднага с ESP, пренастроено е окачването, сменени са и гумите.



Повече подобни гафове няма, но петното върху имиджа на модела е факт и то няма как да бъде изчистено. През 2001 г. A-Class претърпява първия си фейслифт, а през 2004 г. става и смяна на поколенията.

Mercedes-Benz C-Class Coupe (W203)

Сред творенията на алианса  Daimler-Chrysler някак си странно стои Mercedes-Benz C-Class Coupe (W203), който е един от най-големите провали в историята на моделната гама. Идеята да създаването на купе C-Class е ясна – подобни автомобили са много търсени в САЩ, така че такъв модел би трябвало да постигне успех. Още повече, че той се предлага и на разумна цена.



В крайна сметка обаче W203 се оказва грешка – както в Америка, така и в Европа. А най-странното е, че причината за това е надеждността. Проблемът е, че W203 става жертва на растящо търсене на електроника и мултикомплексни мрежи. Заради натовареността си тези системи бързо се превръщат в минус. Често някои от индикаторите на таблото направо „откачат” и започват да светят, без да има причина за това.

Появяват се също така проблеми със запалването и заключването на автомобила. Натрупването на вода води до ръждясване на елементите от каросерията около предното стъкло. А когато и електронният блок се навлажни, нещата стават още по-сериозни и понякога се стига до отказ на двигателя.



Проблемен се оказва и климатикът, който бързо се разваля заради конструкцията си. А ремонтът или смяната му, освен че не са евтини, са и доста сложни. Появяват се също дефекти с предпазните колани и педалите. Всички те са отстранени още при първия фейслифт на модела, но това не успява да го спаси от провала.

Volkswagen New Beetle

Оригиналнитя Beetle е един от най-популярните автомобили в историята, но колкото и да е успешен даден модел, в един момент той трябва да бъде обновен. Затова и пред инженерите и дизайнерите на Volkswagen стои много сложната задача – да подмладят „Бръмбара”, без да развалят нищо. Те се провалят още в първата си стъпка – екстериора.



Производството на обновената версия стартира през 1997 г., а година по-късно автомобилът е изпратен да покорява Северна Америка. Потенциалните клиенти (най-вече мъжете) приемат доста хладно дълго чаканата кола. Причината е, че New Beetle е прекалено женствен на вид, а и технически е съвсем различен от оригинала – задвижването вече е предно, моторът също е преместен в предната част. И така автомобилът просто става един от многото подобни на пазара.



В компанията бързо осъзнават, че външният вид на колата трябва да бъде по-брутална и още при първия фейслифт дизайнерите отстраняват недостатъците. Това се отразява добре на продажбите, които се увеличават значително.

Audi A2

През 1990 г. на автосалона във Франкфурт дебютира моделът Audi A2, който всъщност представлява близнак на концептуалния A12, дебютирал на същото събитие две години по-рано.



Още от самато начало е ясно, че проектът по направата на високотехнологичен автомобил с алуминиева каросерия ще бъде доста скъп, но в Audi играят „ва банк” и пускат модела в серийно производство. Залага се на ниския разход на гориво, както и на други нестандартни технически и дизайнерски решевия (например, най-малкият към момента модел на Audi прилича на миниван).

Задвижването на най-икономичната версия е поверено на 3-цилиндров турбодизел, който благодарение на специалните гуми и системата „старт-стоп” харчи едва 3 л/100 км. Идеята е A2 са се бори с Mercedes-Benz A-Class, но тази борба е загубена предварително. В Audi искат 25 000 долара за автомобила си, а горе-долу толкова по това време струва и по-големият A4. За сравнение, A-Class е по-евтина.



Все пак A2 си има и предимства – качествена сглобка, прилична динамика и икономични мотори. Но те не могат да се преборят с недостатъците – висока цена и лош обзор от шофьорското място, които се оказват фатални. Моделът се произвежда през периоза 1999-2005 г., след което историята му приключва.

Снимки: Производителите

• Разкошният провал на Renault Avantime
• Най-големите автомобилни провали на XXI век