Функцията следва формата или формата е подчинена на функцията? Отговорът на този въпрос се променя в зависимост от това дали е даден от дизайнер или инженер. Сблъсък между тях винаги е бил сериозен. На инженера често му се налага да намести двигател под неудобна за целта конструкция. Или пък става обратното – дизайнерът трябва да нарисува такава кола, че на нея спокойно да може да монтира определен мотор.



По тази причина изданието Autoevolution припомня наколко по-стари дизайнерски решения, заради които се е наложило да се използват мотори в нестандартни конфигурации. Те са създадени преди години и никога повече не са повтаряни от съответния производител. А това най-често означава, че след години употреба в компаниите са се убедили, че не са подходящи.

Saab 900 (първо поколение)

Първото поколение на Saab 900 прилича на стандартен хечбек, при който двигателя е разположен напречно. Това обаче не е така, именно заради уникалната конфигурация на 4-цилиндровия мотор, който е наклонен под 45 градуса. Това не е толкова нестандартно решение, но същото не важи за разположението на агрегата.



Той е обърнат наопаки, тоест коляновият вал предава въртящия момент към трансмисията през предната ос на автомобила. В Saab приспособяват тази концепция именно за модела 900, тъй като тя позволява използването на двойни напречни носачи в окачването. С тази конструкция по-лесно се обслужва съединителя, но тя се оказва ненанедждна. Именно трансмисията е слабото звено на този автомобил и затова в Saab бързо се отказват от идеята.

Honda Vigor (трето поколение)/AcuraTL (първо поколение)

Honda Vigor е единственият японски автомобил в новата история, който получава 5-цилиндров двигател. По това време подобна конфигурация е типична за Audi или Volvo, но не и за Honda. В същото време обаче този мотор е единствената опция за дадения модел.



Самият двигател не е уникален, но се отличава по това, че е наклонен настрани и към него е закачена трансмисията. С това странностите не свършват, тъй като асиметрично разположеният диференциал с повишено триене използва полуоска за връщане на предните колела.

В случая двигателят е разположен между предните колела и пътническия отсек на автомобила, което предлага оптимално разпределение на тежестта между двете оси. Моторът е изваден от употреба през 1998 г., когато  Acura TL сменя поколенията. А в Honda никога не повтарят опита с 5-цилиндров агрегат.

Toyota Previa

През 90-те години на миналия век Toyota предлага миниван със средно разположение на мотора. Той се казва Previa и е със задвижване към задните колела. По-късно се появява модификация с компресор и система 4х4, която получава добавка All-Trac.



В случая двигателя е поставен под наклон от 75 градуса (почти боксер) под предните седалки. В Toyota повече никога не се връщат към подобна конфигурация, въпреки че при Previa тя се справя блестящо. На пръв поглед обслужването на разположен в средата мотор би трябвало да бъде много сложно, но инженерите на марката го опростяват. Свещите се сменят след махане на предната седалки. Всички останали спомагателни компоненти се намират под капака, като се задвижват от допълнителен карданов вал.

Трябва да се отбележи, че Previa има идеално разпределение на теглото – 50/50, което е впечатляващо постижение за миниван. Това е и първият автомобил от този с въздушна възглавници за пътниците, като е и първият миниван, който покрива всички изисквания за безопасност в САЩ.

Lamborghini Miura

Този модел не се нуждае от представяне, тъй като се счита за пионер в класа на на двуместните суперколи със средно разположение на мотара. Сега тази схема, която дебютира при Miura, се използва от почти всички супер и хиперколи, но за времето си е новина.



Тримата най-добри инженери на марката разработват прототип, който по-късно се превръща в Miura. Те поставят напречно V12 двигател в доста ограничено пространство, като за целта използват схемата на класическото Mini. Моторът е стикован в един корпус със скоростна кутия, като двата компонента са с общо смазване. Това се променя чак при модела P400SV.

Chrysler Turbine Car

Lamborghini Miura струва страшно много пари в наши дни, но този модел на Chrysler е по-скъп от всяка кола на италианците. Колкото и да странно, неговата каросерия също е направена в Италия – в Торино.



Turbine Car е експериментално превозно средство от 60-те години, като е оборудван с газово-турбинен двигател. Твърди се, че той може да работи с всякаква възпламеняваща се течност (дори текила) – нещо, което не е постигано до ден-днешен.

Построени са общо 55 автомобила, като 46 от тях по-късно са унищожени от компанията-производител. Останалите 9 се намират в частни музеи и колекции. Моторът им е разположен отпред и задвижва задната ос с помощта на автоматична скоростна кутия Torqueflite.

Уникалното в сручая е, че това е единственият автомобил с газово-турбинен двигател, която се пуска в масово производство и е бил достъпен за обикновени потребители.

Снимки: Производителите




 

• За какво трябва да благодарим на военните