За пистовите и автокрос надпреварите в Съветския съюз се знае много, но провеждали ли са се там драг състезания? Разбира се, че не. Интересното е обаче, че въпреки това в рамките на СССР са се конструирали драгстери. Или поне шест, за които е известно. Именно за тях ще ви разкажем по-долу.



Харков-Л3

Първият съветски драгстер се появява в люпилнята за високоскоростни автомобили в СССР - Харков. Градът, който се намира в днешна Украйна, дава и името на новата машина, построена от Едуард Лорънт в харковския автомобилен клуб през 1965 на базата на тръбна конструкция. Двигателят бил монтиран отзад, за да тежи на задните гуми и да осигурява по-голямо сцепление при старт. Ниското тегло на драгстера от едва 240 кг било постигнато с използването на олекотени сплави, както и с липсата на стартер и акумулатор.



Автомобилът съществува и до днес, а в периода 1967 - 1984 е участвал в много надпревари за скорост в рамките на СССР. През 1977 двигателят му е бил сменен с двойно по-голям. На мястото на стария 254-кубиков мотор бил монтиран такъв с 558 куб. см. работен обем. Машината била управлявана от самия Лорънт и неговия син.



Харков-Л5

Формално погледнато, машината на снимките също може да бъде определена като съветски драгстер, макар че стартиралият в края на 70-те проект е завършен години след разпадането на СССР. Работата по Харков-Л5 била възобновена през 2011 от внука и съименник на Едуард Лорънт, който успял да го завърши през 2015.



Отделни части от тръбната конструкция били променени, за да отговорят на съвременните изисквания за безопасност, а отзад е монтиран 3.0-литров турбо двигател на Opel (X30XE) с турбина BorgWarner, който работи на метанол. Харков-Л5 e и единственият драгстер със съветски корени, който има реална спортна кариера.



ХАДИ-24

Няма как да не споменем и създадения от Харковския пътен институт ХАДИ-24. Този драгстер бил потроен от студенти на харковския университет. Машината била оборудвана с 500-кубиков двигател от мотоциклет “Ява”, който обаче бил модифициран за работа с метанол.



През октомври 1984 ХАДИ-24 счупил четири рекорда за скорост на СССР, но това била и последната година, в който там се провеждали подобни състезания. На 500-метрова дистанция драгстерът успял да развие 110.4 км/ч, а на километър - 132.8 км/ч. Максималната скорост достигала 200 км/ч.



ХАДИ-26

Този драгстер представлява еволюция на ХАДИ-24 (имало и ХАДИ-25, който бил оборудван с турбо двигател на ВАЗ, но работата по него така не била завършена). В основата на проекта отново стои тръбно шаси, което било покрито с панели от стъклопласт. Инженерите предвидили и гигантско антикрило.



Задвижващата система останала почти непроменена - в основата й стоял двигател от “Ява”. Разликата била там, че двигателят на ХАДИ-26 бил точно два пъти по-мощен - 128 к.с. вместо 64 к.с. За съжаление, като изключим няколко изложения в Русия и България, този драгстер така и не видял бял свят - той нито поставил рекорди, нито участвал в официални състезания. В момента ХАДИ-26 се намира в Лабораторията за високоскоростни автомобили на Харковския пътно-транспортен университет.



ХАДИ-27

Последният съветски драгстер на инженерите от Харков се казва ХАДИ-27. Машината била сглобена в периода 1985 - 1986, като първоначалната идея била тя да се задвижва от двигател на “Чайка”, но впоследствие бил избран мотор от ГАЗ-53.



Инженерите имали план да турбинират бензиновия двигател, но впоследствие решили да го оставят в атмосферен вид и с мощност 300 к.с. Скоростната кутия имала само една предавка и била правозъба. Животът на тази машина почти изцяло повтаря съдбата на ХАДИ-26 - много награди, много изложения, но без нито едно участие в официално състезание или възможност за поставяне на рекорд за скорост.



Ленинград-Д

Тук възниква логичният въпрос - конструирали ли са се драгстери в СССР някъде другаде, освен в Харков. Поне за една такава машина е известно в момента. Тя е създадена през 1970 в Ленинград, днешен Санкт-Петербург. Нейната главна особеност е двигателят от ГАЗ-21, чийто работен обем бил увеличен до 2890 куб. см, а карбураторът бил заменен от система за впръскване на горивото с електронно управление.



В резултат на това, мощността на мотора от Волга скочила до 115 к.с., което позволило на 380-килограмовата машина да постави съветски рекорд за скорост на Димитровския полигон. Впоследствие били проведени изпитания на територията на летището в покрайнините на Харков. Заради сложната настройка на инжекционната система обаче, както и заради недостатъчно добрата писта, тестовете не довели до нищо. Автомобилът бил бракуван през 2009.