Според широко разпространен мит, Германия дължи появата на легендарните са аутобани на Адолф Хитлер. Именно нацистите построили основните транспортни артерии на страната. А благодарение на активното строене на пътища през онези години, бил решен проблемът с безработицата. Всъщност, националсоциалистите имат връзка с аутобаните, но под формата на пиар и пропаганда.

Как се ражда този мит



Има няколко снимки, които обикновено илюстрират мита за построяването на германските пътища от нацистите. На една от тях, подписана с думите "Пътят на Адолф Хитлер", той прави символичната първа копка на церемонията по началото на строеж на път. Все едно че дава личен пример на германския народ.

Всичко това обаче е мним образ, пропаганден трик, измислен от "мозъка" на нацистка Германия и Министър на пропагандата Йозеф Гьобелс. Единствената цел на тази внимателно добре премислена акция е да убеди германския народ, че в страната се строят пътища. Всеки път, когато някъде в Германия започва да се изгражда нещо, Гьобелс незабавно изпраща тълпи журналисти и самия Хитлер, за да може фюрерът да си направи пиар. Именно поради това, много скоро в съзнанието на германците Хитлер започва непрекъснато да бъде свързван с изграждането на аутобани.

Първите аутобани в страната



Разбира се, аутобаните не са изобретение на Хитлер. Изграждането на първия път без светофари и кръстовища с дължина само 8,4 км започва много преди той да дойде на власт - през 1913 г. Строителството му се финансира от няколко богати германски граждани и индустриалци. Те наричат пътя с абревиатурата AVUS (Automobil-Verkehrs und Übungs-Straße, което в превод означава път за автомобилен трафик и упражнения). Отворен е за движение през 1921 година. Уви, Първата световна война попречва строителството на AVUS да бъде продължено и няколко години този идеален участък от пътя се използва главно като състезателна писта.

Класическата концепция за "аутобан" започва да се използва едва през 1932 г., когато между Кьолн и Бон е построена истински вече 20-километров участък за движение със скорост до 120 км/ч (повечето автомобили по онова време не успяват да ускорят над 60 км/ч). Инициатор на появата на този легендарен път (сега наречен A555) е Конрад Аденауер - кмет на Кьолн и бъдещ канцлер на ФРГ. Пътуването по тази магистрала е платено - 5 пфенига за 1 км за леки автомобили и 10 за камиони.

Как нацистите си приписват заслугата



Първоначално националсоциалистите са пламенни противници на изграждането на аутобаните. Те ги наричат "пътища на богаташите" и по всякакъв начин саботират строителството им. Аргументите им звучат забавно - твърдят, че "богатите аристократи и евреите-капиталисти" печелят от строителството на платени пътища, а "обикновените хора" не се нуждаят от такива пътища. Стига се дотам, че аутобанът между Кьолн и Бон е понижен в "статут" и започва да се нарича междуселски път.

Нацистите обаче не защитават дълго време тази своя позиция. След като през 1933 г. взимат властта, осъзнават, че биха могли да използват аутобаните за своята пропаганда. Освен това "се светват", че идеално построените пътища, ще бъдат невероятно подподящи както за прехвърлянето на войски, така и за временни самолетни писти.

Кой, всъщност, построява немските аутобани



През юни 1933 г. дошлите на власт нацисти решават активно да изграждат аутобани в цяла Германия. При това като използват проектите, които доскоро критикуват, разработени в края на 20-те и началото на 30-те години. Спешно са обявени плановете - годишно да бъдат направени не по-малко от 1000 км аутобани, а в строителството да бъдат заети 600 000 цивилни граждани.

Този факт е още един повод Хитлер да си направи пиар и той обявява, че е ликвидирал безработицата в Германия. Но, разбира се, тази пропаганда не се опира на нещо. Първо, дори в пика на изграждане на аутобаните на строителните площадки никога няма повече от 120 000 души (при 5,6 млн. безработни в страната). Второ, работниците са докарвани там на сила, въз основа на обявената от нацисти общогерманска трудова повинност.

На строителите е забранено да създават синдикати и да провеждат митинги. Те вършат всичко на ръка, без никаква техника, като работят по 60 часа седмично. И в същото време ежедневната норма за една бригада е адски голяма - 12 метра. Работниците живеят в неотопляеми бараки, силно недохранени са, често получават травми на строежите, а парите, които им плащат, дори не им стигат за хляб и вода. Поради това историците днес казват, че изграждането на всеки 4,5 км от германските аутобани струва 1 човешки живот. С укрепването на нацистката диктатура обикновените работници скоро за заменени от затворниците от концентрационните лагери, а от 1940 г. - от военнопленници.



До 1941 г. са завършени само 3800 км аутобани. Между 1941 и 1942 г. строителството на пътища почти спира - стоманената арматура и циментът са необходими за създаването на военни укрепления и бомбоубежища. Освен това нямаше кой да използва аутобаните - много малко цивилни имат автомобили, а камионите са в ръцете на военните. Скъпо и неефективно е да се прехвърлят войски и оборудване по тези пътища, влаковете се справят много по-добре.

В края на 1943 г. строителството на аутобани е напълно спряно и поради липсата на трафик те дори са отворени за велосипедисти и пешеходци. През цялото това време обаче нацистите продължават да създават пропагандни филми и снимки, прославящи "работата" им. И, разбира се, не показват какво, всъщност, се случва.

• Забраната на дизела в Германия се прехвърля и на аутобаните
• Аутобаните в Германия стават платени за чужденци