През 80-те година на миналия век автомобилната промищленост във Франция е в незавидно положение. Модели от премиум-клас не се произвеждат, спортни коли, които да конкурират Ferrari и Lamborghini – също, а за всъдеходи да не говорим. Гамата на Peugeot и Citroen е пълна с хечбекове, седани и комбита, а единствено Renault излиза от рамките, като предлага минивана Espace.



Френският бизнесмен Жорж Блан, собственик на марката фирма Aixam, не иска да се примири с подобно положение, тъй като счита, че страната му заслужава повече. Той познава отлично нейната автомобилна история и недоумява как Франция, която е дала на света марки като Bugatti, Delahaye, Delage, Talbot-Lago, Lorraine-Dietrich и Panhard-Levassor, сега прави само скучни коли.

Факт е, че по това време Франция наистина е единственият икономически лидер в Западна Европа, който се намира в подобна ситуация. В Германия, Италия и Англия се произвеждат луксозни автомобили и спортни коли, като немците и британците правят и всъдеходи. Жорж Блан е отлично запознат с положението, тъй като самият той е автопроизводител – неговата Aixam предлага мини-коли с двигатели с обем 500 кум см., които се продават добре. Те са търсени заради ниската си цена и заради факта, че за управлението им не е нужда шофьорска книжка.



Бизнесът на Блан върви добре, но той не иска да се примири с положението на родина си и през 1987 г. решава да върне престижа на френското автомобилостроене. За целта основава нова фирма, която получава името Mega. Мосю Блан е изпълнен с увереност, която не е базирана на гол ентусиазъм. Причината за това е, че той няма намерение са предложи спортна кола или луксозен седан, а нещо по-грандиозно.

Първият модел на Mega трябва да стане всъдеходна спортна кола. Не всъдеход със спортни качества, какъвто е Mercedes-Benz G63 AMG например, а суперкола с проходимост на всъдеходен модел. За направата на този автомобили Блан е вдъхновен от ралито „Париж-Дакар”, благодарение на което той се запознава с пилота Бернар Дарниш. Той на свой ред става консултант на проекта, който според Блан трябва да има огромен успех на пазара, тъй като до момента никой не е предлагал такъв модел.

Работата над Mega Track, както е кръстен автомобилът, стартира през 1987 г. и продължава цели 5 години. Машината е с 4 места, като те са много комфортни. Не се прави и компромис с двигателя – 6,0-литров V12 (М120), зает от култовия Mercedes-Benz S Class 600 (W140). От него е и скоростната кутия. Моторът обаче е поместен под задните седалки, благодарение на което Mega Track изглежда като гигант на фона на останалите спортни коли.



Дължината на автомобила е 5080 мм, широчината – 2250 мм, а разстоянието между двете оси – 3120 мм. Каросерията е от олекотени материали, благодарение на което теглото се задържа в рамките на 2280 кг. Съвсем нелошо постижение за машина с 12-цилиндров двигател и система за задвижване на четирите колела. Пневматичното окачване позволява промяна в клирънса в рамките на 200-330 мм, а блокировката на предния и задния диференциал превръща Mega Track в истински оф-роудър.

При това всъдеходът е много бърз, като според непотвърдении сведения по време на тестове на танков полигон Бернард Дарниш е успял да развие скорост от 160 км/ч. Дали това е вярно, е трудно да се каже, но със сигурност Mega Track разполага с отлични всъдеходни възможности. Това става и благодарение на специално разработените за автомобила гуми от компанията Michelin, които са проектирани както за оф-роуд, така и за движение с над 250 км/ч.

Ускорението от 0 до 100 км/ч при машината отнема 5,8 секунди, а максималната скорост е именно 250 км/ч. За спортни коли това може и да не са впечатляващи характеристики, но все пак става дума за високопроходим модел. На всяко колело са поставени по два амортисьора – решение, което е взаимствано от колите, участващи в рали „Париж-Дакар”.



Салонът на Mega Track също е от най-висока класа – комбинация от кожа и дърво. Има електрическо управление на прозорците и на настройките на седалките, мощна аудиосистема и камера за заден ход. Проблем се оказва получаването на сертификат, тъй като Жорж Блан отказва да даде автомобила за краш-тестове, защото всичко в него е много скъпо и се прави на ръка. В крайна сметка чиновниците се съгласяват да не разбиват напълно колата, а само нейната предница. Блан получава всички документи и през октомври 1992 г. Mega Track се появява пред публика на салона в Париж.

За първи път от години френска кола е на първите страници на водещите автомобилни издания по света, но въпреки това в родината си Mega Track не предизвиква интерес. Основната причина е, че нейният всъдеходен потенциал така и не е показан. Също така машината струва много скъпа – 2 млн. френски франка, които по това време се равняват на 400 000 щатски долара. Това автоматично превръща Mega Track в обект на интерес на колекционери, арабски шейхове или руски олигарси.

Неслучайно два от готовите прототипи са изпратени в Русия, а един в Близкия Изток. Другите две машини остават в Европа, като една от тях е купена от руснак, живеещ във Франция. Като цяло обаче проектът носи само загуби, тъй като почти никой не е склонен да плати 400 000 долара за автомобил на неизвестна марка, която няма нито славна история, нито спортни постижения. Произведени са едва 6 бройки, като 5 са продадени, а една остава при компанията-производител.

Блан допуска и още една сериозна грешка, тъй като вместо да се опита да оптимизира производствения процес и съответно да го направи по-евтин, той се увлича по друг грандомански проект – създаване на суперколата Monte Carlo. Там успява да доведе нещата до завършен стадии на разработка, но това му коства много средства, време и усилия.



В крайна сметка и Mega Track, и Mega Monte Carlo се оказват провали, които носят на създателите си само разочарования и сериозни финансови загуби. И двата проекта са окончателно погребани, а Жорж Блан се връща към производството на микроавтомобилите Aixam. А фирмата Mega, която от самото си създаване е позиционирана като производител на елитни автомобили, сега прави малки товарни електрически коли, които се купуват от комуналните служби и от компании за превози.

Все пак финалът на проекта Mega Track не е толкова тъжен, тъй като на Жорж Блан сериозно му е провървяло. Той не само оставя следа в световната автомобилна история, но успява и да съхрани своя бизнес. А това се случва доста рядко, тъй като след подобни огромни провали повечето компании загиват.

Снимки: Mega

• 10-те най-култови френски автомобила