Веднага след представянето си за пръв път през 1970, Range Rover веднага грабва вниманието на автомобилната общност, тъй като представя на пазара нещо, което до момента е отсъствало в света на 4х4 автомобилите - лукс. Със своя Range Rover британците успяват да материализират своята концепция за комфортен 4х4 автомобил, който е идеален за експедиции, но без това да принася в жертва добродетелите на цивилизацията.



Range Rover е автомобил, който изглежда адекватно по улиците на Лондон или Ню Йорк, но в същото време може да поеме на експедиция от Париж до Дакар и дори може да стигне до Кейп Таун, понеже така и така е тръгнал на юг. Точно заради тези си умения, както и заради брилянтния си дизайн, Range Rover се превръща от обикновен джип в истинска автомобилна икона, стояща редом до Jaguar E-Type и култовото Mini.

Историята на класическия Range rover започва в централата на Rover, където група инженери и планьори решават да създадат луксозен, но и способен 4х4 модел. Това се случва много преди проектът да бъде одобрен от ръководството на компанията. Дори успехът на обикновения Land Rover бил приет с изненада в Rover, които се надявали да произвеждат модела в продължение на едва няколко години след края на Втората световна война, а целта била ясна - да се отговори на нуждите на хората и на следвоенна Европа, която тепърва трябвало да бъде построена отново.



Когато гъвкавият Land Rover започнал да изпреварва по продажби обикновените коли на Rover, обаче, ръководството започнало да обмисля начини как да комбинира комфорта на уличния автомобил на Rover с офроуд възможностите на Land Rover.

Първият опит за създаването на по-комфортен Land Rover било комбито Land Rover Tickford, който разполагал с удобни седалки, парно и дори система против запотяване на стъклата. Този модел обаче бил просто една стъпка в правилната посока. Десет години след като Land Rover се появява за пръв път, започнала работата по създаването на седан с четири задвижващи колела и възможност за шофиране както на, така и извън пътя. Тази серия от прототипи се казвала Road Rover и машините от нея представлявали купе комби, монтирано върху шасито, окачването и останалата механика на Land Rover. Идеята било това да се превърне в автомобил, подходящ за пътувания в Африка и Австралия, където пътищата често са черни и трудни за преминаване. За сравнение, магистралата, преминаваща през пустия регион Нъларбор Плейн в Австралия, не била изцяло покрита с асфалт чак до 1994.



Road Rover така и не се превърнал в сериен модел и трябвало на Rover да бъде упражнен външен натиск, за да успеят от компанията да приемат насериозно идеята да комбинират практичния лукс от стандартните модели на Rover с офроуд възможностите на Land Rover в едно возило. Силна мотивация дошла отвъд Океана, където американците представили последователно три модела: International Harvester Scout, Jeep Wagoneer и Ford Bronco. Финалният тласък бил даден от президента на американския клон на Rover, по чиято идея бил монтиран V8 двигател на Buick в купето на Land Rover Series II, след което машината била изпратена от другата страна на Атлантическия океан в Солихъл, Англия, където послужила на инженерите за вдъхновение. Автомобилният франкенщайн свършил своята работа и накарал англичаните да помислят по въпроса и да открият правилния начин за постигането на желания резултат.

През 1967 екип от инженери на Rover най-накрая започнали работа по новия модел под ръководството на Чарлс Спенсър Кинг. Последният започнал работа в автомобилната индустрия като стажант на Rolls-Royce, а впоследствие работил по експерименталните автомобили с газово-турбинен двигател на Rover - JET1 и T3.



В екипът бил и Гордън Башфорд, а планът бил да се конструира автомобил със средни размери, който да бъде позициониран между късата и дългата база на Land Rover. Така било решено междуосието на новия модел да бъде 2540 мм или точно 100 инча.

За двигател на новия модел бил избран изцяло алуминиевият V8 на Buick, който се доказал като перфектен избор за Series II и получил одобрението дори на президента на американския клон на Rover. Избирайки V8 двигател, инженерите веднага установили, че диференциалите на Land Rover няма да успеят да се справят с по-високата мощност и въртящ момент на новия мотор, без да се рискува сериозна повреда в задвижващия тракт. Затова решението било просто - да се използва система за постоянно 4х4 задвижване, която да разпредели натоварването и да подсигури несравнимо поведение както на пътя, така и извън него. Това решение на инженерите означавало и друго - че новият джип нямало да има нужда от тежки оси, което пък позволило да се намали неокаченото тегло.

По идея на Спенсър Кинг било монтирано окачване с пружини и амортисьори, без което нямало как да се постигнат желаните нива на комфорт, а и на офроуд възможности, защото освен по-добре справящо се с неравностите на пътя, този тип окачване предлага и много по-дълъг ход, което е от полза на трудни терени. Двигателят също бил преработен, но не за повече мощност, а за повече въртящ момент.



Създаването на купето повдигнало няколко ключови въпроса. То трябвало да бъде достатъчно здраво, за да се справя с дупки и неравности по пътя, но и да е подходящо за използване на неравен офроуд терен. Окачването трябвало да бъде достатъчно високо, което пък означавало, че центърът на тежестта щял да бъде по-високо от желаното от инженерите. Трябвало да се открие подходящ баланс, за да не се окаже така, че джипът е перфектен в гората, но опасен за шофиране с висока скорост на асфалтова настилка.
Гордън Башфорд създал шасито от правоъгълни профили, както и окачване с дълъг ход, състоящо се от пружина и амортисьор.

Горната част на купето била изградена от стоманена конструкция, покрита с алуминиеви външни панели, за да бъде едновременно издръжлива на усукване и здрава. Първоначалното купе било конструирано от инженерите без особено внимание към дизайна, но постигнатото от тях било толкова успешно, че когато купето било предадено на дизайнерския екип, оглавяван от Дейвид Баш, реално нямало какво толкова да бъде преправяно.



До 1968 вече в сила били първите тестове, а на 17 юни 1970 колата била показана пред пресата и била представена на автомобилното изложение в Лондон през октомври същата година. По това време това бил първият в света автомобил с постоянно 4х4 задвижване и V8 двигател.

В идните 9 години Range Rover останал на практика непроменен, когато компанията Land Rover Limited най-накрая успяла да се откъсне от затъналата в затруднения British Leylan Corporation през 1979.



Едва тогава Range Rover започнал да получава подобрения, а на пазара започнали да излизат нови модели.

Очаквайте продължение  

• Джошуа се похвали с уникален Range Rover (Видео)
• Range Rover минава и на 4-цилиндрови бензинови мотори
• Идва хибриден Range Rover за китайски богаташи