Когато чуем думите „масъл-кар”, обикновено се сещаме за „великата тройка” Ford Mustang, Chevrolet Camaro и Dodge Charger. Мнозина добавят към тях Dodge Challenger, Chevrolet Chevelle, Plymouth Barracuda и Pontiac GTO, за чиято известност помага и фактът, че са включени в игрите от серията  Need for Speed.



Някои си спомнят дори за Ford Torino и Buick Wildcat, но има и още коли от времето, когато големите гиганти с две врати и V8 двигатели господстваха по пътищата на Америка. Повечето също са производство на Ford, General Motors и Chrysler, но излизат под марки като  Mercury, Oldsmobile, Plymouth, Buick, Pontiac и др. Един от тях носи името Duster и няма нищо общо с кросоувъра, продаван в момента под марките Dacia и Renault.

В наши дни Duster е синоним на „бюджетност”, „скука” и „това, което иска пазара”. През 70-те години на миналия век обаче живее един друг Duster. Коренът на неговот име „Dust” (прах) тогава не означава прашният път до вилата, а прахът, който дишат конкурентите зад него.



Оригиналният Plimouth Duster всъщност представлява полу-фастбек с две врати, който е изграден на базата на компактния Plimouth Valiant. На свой ред този автомобил се появява още през 1960 г. като седан и комби, като в продължение на 10 години се предлага в най-различни варианти.



През 1970 г. излиза Duster, чято цел от една страна е да освежи Valiant, а от друга да се конкурира с компактните модели Maverick, AMC Hornet и Chevrolet Nova. И докато това се типични седани с две врати, то Duster е купе с две врати, насочено към клиентите, търсещи нестандартен дизайн, както и икономия на гориво или пък двигател с голяма мощност.

Последните две неща явно си противоречат, но производителят има готов отговор. Стандартният Duster получава 3,2-литров V6 мотор със 198 к.с., а версията Duster 340 e с 3,7-литров, развиващ 215 к.с. Това не се вписва в понятието „масъл-кар” и на пазара се появят модификации с 5,2-литров V8 с 318 к.с. и с 5,7-литров с 340 к.с.



Общите продажби на модела през първата му година на пазара достигат  217 192 бройки, като от тях на версията с 340 к.с. се падат 24 817. Този успех кара Dodge да направи собствен Duster и така се появя Dart. В отговор на това Plimouth получава правото да предложи свой вариант на Dodge Dart Swinger, като той е наречен Plymouth Valiant Scamp.

През 1971 г. Duster продължава да се продава добре, като резултатът му надхвърля 186 000 бройки, от които 12 886 се падат на най-мощната модификация. Година по-късно обаче този двигател е подложен на сериозна модернизация заради новите екологични изисквания, като коефициентът на сгъстяване е намален от 10,2:1 на 8,5:1. Това води и да по-малка мощност – 275 к.с.



Следващата промяна има през 1975 г., когато отново заради нивата на вредни емисии 5,7-литровият V8 е заменен от 5,9-литров V8 с 245 к.с. Въпреки всички промени и добавянето на различни модерни системи в оборудването популярността на този тип автомобили спада главоломно заради петролната криза и през тази година продажбите са катастрофални – едва 2000 бройки.



В крайна сметка през 1976 г. близнаците  Dodge Aspen и Plimouth Volare заменят Dodge Dart и Plimouth Duster, които въпреки всички промени и новости по тях продължават да се правят на оригиналната си платформа. Двата автомобила обаче още дълги години играят основна роля в стратегията на Chrysler, който ги използва за демонстрации по време на изложения и корпоративни събития в цяла Америка.

Снимки: Производителите

• Dodge представи най-бързия масъл-кар на планетата
• Топ 10 на класическите "масъл кар" на Америка