До болка познаваме камионите им. Но нека видим и леките коли на компанията, която носеше името на Сталин Едва ли има човек от Източна Европа, който да не е чувал за руския автомобилен производител ЗиЛ. Все пак за по-младите читатели си струва да се уточни, че името ЗиЛ е съкращение от “Завод имени Лихачёва”, а компанията зад него е основана през 1916 г. Оттогава тя се занимава с производството на автомобили, камиони, военна техника и тежки машини, а централата й се намира в покрайнините на Москва.


  В наши дни, а и по принцип, е много по-лесно да видите камион ЗиЛ, отколкото автомобил. Да го кажем така: автомобилите са били по-скоро странично занимание на компанията, а и тя никога не е имала амбицията да създава масов автомобил за обикновения човек. Малкото произведени “леки” автомобили на ЗиЛ са карани от най-заможните членове на обществото, в това число и много политици.
  Всичко започва през 1916 г., когато компанията е създадена под името АМО, за да сглобява лицензионно камиони Fiat. След като Сталин идва на власт, фирмата е преименувана на ЗиС (Завод имени Сталина). След смъртта на диктатора през 1953 г., Никита Хрушчов променя отново името на компанията с надеждата, че светът ще забрави предшественика му възможно най-скоро. И така се ражда ЗиЛ, като този път компанията носела името на един от основателите на съветската автомобилна промишленост - Иван Алексеевич Лихачов.
  Колкото до камионите, през всички тези години моделите били обидно малко, а най-известният и най-добрият от тях безспорно е ЗиЛ 131. Така или иначе, ако търсите нещо луксозно, обезателно трябва да обърнете внимание на колите на ЗиЛ. Всичко важно, свързано с тях е по-долу.
 

ЗиС-101 от 1935 г.

Вдъхновен от Запада, този автомобил се задвижвал от 8-цилиндров редови двигател. Купето се предлагало в няколко разновидности - Coupe с две врати, кабриолет и дори във вариант линейка. ЗиС-101 е бил предпочитаният автомобил от Сталин по време на Втората световна война. Интериорът има 7 седалки, а мощността достига 90 к.с.


  ЗиЛ-111 от 1958 г.
  Ранните модели приличали досущ на колите на Packard от тези години, но впоследствие руснаците решили да променят това и поработили по дизайна. Така през 1962 г. се появил фейслисф на колата, който приличал много на Cadillac Fleetwoods. Промените се отразили и на името, в резултат на което автомобилът вече се казвал 111G. Той се задвижвал от 6.0-литров V8 двигател руско производство, а мощността достигала скромните за този работен обем 200 к.с. Задвижването било задно, а скоростната кутия - автоматична с 2 степени. Кубинският лидер Фидел Кастро имал кабрио версията на този модел, защото в Куба няма нужда от покриви.


  ЗиЛ-114 от 1964 г.
  С този модел руснаците сякаш се опитали да поставят рекорд за най-тежък и широк сериен автомобил на планетата. ЗиЛ-114 имал 7.0-литров V8 с долно разположен разпределителен вал, 3-степенен автоматик, хидравлично усилване на волана, електрически стъкла и централно заключване. ЗиЛ-114 е първият руски автомобил с четири дискови спирачки.
  Мнозина оприличават 114-ката на Chrysler Imperial, но нека приемем, че оценката на автомобилния дизайн е доста субективно занимание.
  Както обикновено, висшите партийни функционери имали възможността да се възползват от седан с къса база (ЗиЛ-117), кабриолет с четири врати, линейка и дори парадна версия на колата с малко по-висок покрив с отвор за ръкомахане.
  През 1972 г. бил представен ЗиЛ-115, който на практика бил същото нещо, но с по-голям 7.7-литров двигател.


  ЗиЛ-4104 от 1978 г.
  Три тона и половина съветско съвършенство - това е ЗиЛ-4104. Той има същият 7.7-литров V8 двигател с мощност от 315 к.с. и 607 Нм максимален въртящ момент. За петте години производство са сглобени само 106 такива коли, като имайки предвид колко стомана и дърво е отишло за всяка една от тях, много е вероятно голяма част все още да са в движение.
  Създадени са и няколко комби версии ЗиЛ-41042, като те били ползвани за катафалки.
  Като се има предвид, че стандартният модел заковавал кантара на 3.4 тона, сами можете да си представите колко е тежала неговата бронирана версия.


  ЗиЛ-41047 от 1985 г.

Това е автомобилът, който замества 4104. На практика руснаците не променят нищо, освен няколко дребни дизайнерски щрихи. Моделът остава в лимитирано производство до 2002 г. Руското правителство ползва тези черни лимузини до днес.
  След свалянето от производство на 41047 и всички негови производни, ЗиЛ обяви, че прекратява дейността на автомобилното си звено, пренасочвайки изцяло усилията си към производството на камиони. И така до края на декември 2016 г., когато стана ясно, че и с него е свършено.
  От ЗиЛ настояват, че екипите им, занимаващи се с класически автомобили и президентските лимузини ще продължат да функционират необезпокоявано. Проблемът е, че от цеховете на компанията няма никакви признаци на живот, още по-малко на значителен прогрес, без който всяка автомобилна компания е загубена. Пък дори и такава, която разчита изцяло на държавни поръчки.

Междувременно производствената база на компанията бързо се превръща в жилищен район.



Колкото до последния произведен ЗиЛ, той е син камион със звучното име 43276.