Компанията Mercedes-Benz е известна със своя консерватизъм и сдържаност, които ясно си личат от строгия дизайн на нейните модели. До края на 90-те години гамата на марката се състоеше от класически седани и комбита. Факт е обаче, че още преди излизането на A-Class и другите нишови модели на бранда, появили се през XXI век, фирмата е предлагала и доста нетрадиционни автомобили. Ето 3 от тях.

Състезателен автовоз (Rennwagen-Schnelltransporter)



Mercedes-Benz най-бързо от всички германски производители успява да се справи с последиците от Втората световна война. В Щутгарт бързо си припомнят славната състезатена история на марката и решават да я възродят, като пускат превърналото се в легенда „крило на чайка” – спортният 300SL Gullwing (W198), както и поредната „сребърна стрела” 300SLR (W196).



Шефът на спортния тим на Mercedes-Benz – Алфред Нойбауер, поставя на подчинените си задачата да организират скоростен превоз на състезателните коли. Новият товарен автомобил трябва да може да развива около 200 км/ч, с което съответно да превъзхожда повечето леки коли от това време. Автовозът е създаден от нулата, като използва детайли от спортните коли на марката.

В основата на машината е удължената платформа на купето с 2 врати W188, за направата на кабината са използвани елементи от модела W120, а задвижващият агретат – редови двигател с 6 цилиндъра - идва от купето 300SL. Моторът позволява на товарния автомобил да развива 170 км/ч без това и 160 км/ч със състезателен болид на гърба си.

За по-добра обтекаемост моделът е „зализан” максимално, като аеродинамична е не само кабината му, но и цялата каросерия. Още при появята си пред публика Rennwagen прави страхотно впечатление и съответно получава прякора „Синьото чудо” (Das blau Wunder).



След трагедията, която се случва на състезанието в Льо Ман през 1955 г., компанията Mercedes-Benz решава да се оттегли от моторните спортове и Renntransporter остава без работа. Той е изпратен в САЩ като изложбен експонат. През 1967 г. автовозът се завръща в Германия, където е използван за вътрешен транспорт на територията на заводите на концерна.

В крайна сметка за него така и не се намира място в завода на Mercedes-Benz и той е бракуван. През 90-те години компанията Mika решава да създаде копие на тази машина, като използва само снимки, тъй като няма достъп до официалните чертежи. Изпозвани са същото шаси и двигател като оригиналните, което в крайна сметка се оказва достатъчно този автомобил да попадне в музея на Mercedes-Benz.

Дизеловата суперкола (Серия C111)



В края на 60-те години компанията съсредоточава сериозни усилия в изследвания на перспективите в производството на двигатели. Експериментира се с различни типове конструкции, сред които ванкелов двигател, дизелови мотори и турбокомпресори. Създаден е специален прототип – Серия 111, който благодарение на средното разположение на двигателя и ниско поставената каросерия се отличава с великолепна аеродинамика.



В първите версии този автомобил получава ванкелов двигател. Той е с 4 секции, като развива 350 к.с., благодарение на което машината успява да ускори от 0 до 100 км/ч за 4,9 секунди и да развие 300 км/ч. Прототипът е показан през 1970 г на салона в Женева, но малко след това избухва световната петролна криза и в Mercedes са принудени да търсят алтернативни решения.



В компанията решават да покажат възможностите на дизела и създават С111-II, чийто двигател е с такова гориво. „Дизеловата суперкола C111-IID” е представена през 1976 г., като тя е оборудвана с традиционен 5-цилиндров двигател OM617 от модела 300 SD. Това е същият Mercedes W116, който става и първият представител на S-Class.



Моторът с обем 3,0 литра получава турбокомпресор, благодарение на което мощността му е увеличена от 110 на 190 к.с. За кратък период от време автомобилът подобрява 13 рекорда за скорост сред дизеловите модели. Единият от тях е изминаването на 10 000 мили, като C111-II успява да постигне средна скорост от 252,249 км/ч.

По-късно излиза и трета серия на C111, която развива 230 к.с. и разполага с още по-добра аеродинамика. Този автомобил чупи 9 рекорда за скорост при дизелови модели, в това число и развиване на 322 км/ч.

Градски хечбек (190 E Stadtwagen)



В началото на 80-те години не всички конструктори и дизайнери на Mercedes-Benz поддържат мнението, че автомобилите на марката трябва да съхранят консервативния си стил. Пускайки новия „бейби-бенц”, в компанията внимателно следят пазарните успехи на хечбек-модели от С-сегмента като Volkswagen Golf и Opel Kadett, и решават да създадат свой компактен автомобил.



В експерименталния цех на компанията просто отрязват излишното от стандартния Mercedes 190 E (W201). Под „излишно” се разбира задните врати и 1/3 от багажника. Вместо тях към стандартните предни врати е закачена задната ос, като по този начин автомобилът си остава със задно задвижване. Заради промените кардановият вал е скъсен два пъти.



В крайна сметка обаче цялото упражнение си остава само експеримент в една бройка. Все пак подобна кола на основата на Mercedes W201 се появява в серийно производство, макар и доста ограничено. Тя обаче не е дело на компанията от Щутгарт, а на ателието Schulz-Automobile Fahrzeugtechnik GmbH. То предлага версии с 3 или 5 врати под името City. Те се отличават по намаленото разстояние между двете оси и дизайна на задната част с оптика от модела T124. Всичко останало е от серийния Mercedes 190E 2,6.

Снимки: Mercedes-Benz