Руското автомобилостроене винаги е изоставало от водещите производители в света, но това по никакъв начин не се е отразявало на амбициите на управниците на бившия СССР. Част от тях са опитите да се постигне световен рекорд по скорост, като те започват още през 30-те години на миналия век и завършват безуспешно близо 40 години по-късно. Ето петте най-бързи машини от този период.

ГАЗ-ГЛ-1



През 1938 г. под ръководството на Евгений Агитов фирмата ГАЗ подготвя състезателен автомобил ГЛ-1. Проектът е утвърден от ръководството на партията, след като Героят на Съветския съюз Михаил Громов с подарения му Cord-812 развива скорост от 141,565 км/ч. Самият ГЛ-1 представлява "спайдер", използващ шасито и двигателя на ГАЗ-М-1. Благодарение на поставените му нови клапани и глава на блока на цилиндрите мощността на мотора е увеличена от 50 на 65 к.с. По време на изпитания в Киев и Москва машината успява да развие последователно 143 и 147 км/ч.



Вторият вариант е на ГЛ-1 е подготвен през 1940 г. Той е "закрит", като в основата му е по-мощната версия ГАЗ-М-11. От 3,4-литровия двигател са измъкнати 100 к.с., което позволява скорост от 161,87 км/ч, постигнати на 22 септември същата година. Това е рекорд за времето си за автомобили, произведени преди войната. Планира се и трета версия, но нападението на Германия и самоубийството на Агитов слаагат край на проекта.

"Харков-6"



След войната съветските инженери започват детайлно да изучават легендарните състезателни коли Auto Union, но никой не помисля да направи нещо подобно. В крайна сметка състезателят Владимир Никитин, който се оказва и талантлив конструктор, прави сам състезателна кола, като използва ходовата част на М-1 и двигателя на "Победа". Именно тази машина става рекордьор на СССР.



Напълно променен е само двигателя ГАЗ-М-20, който получава 2 разпределителни вала, два кабруратора и турбокомпресор. Мощността му е увеличена 4 пъти, а първият опит е направен през 1952 г. С него рекордът на СССР е подобрен, но Никитин не е доволен и поставя втора турбина на мотора. На специално трасе "Харков-6" развива 282 кч/ч през 1953 г. Две години по-късно скоростта вече е 284 км/ч, но този резултат не е записан официално заради проблеми с документацията на колата.

"Пионер-2М"



Отговор на опитите на Никитин идва от Мсоква, където местния Градски автомобилен клуб под ръководството на Иля Тихомиров създава автомобила "Пионер". В неговата основа е друг рекордьор на СССР - "Харков Л-1", който с 218 км/ч държи най-доброто постижение за автомобили в СССР с двигатели до 350 куб см. Неговият 2-цилиндров двигател е сменен с 2 газови турбини - с по 50 к.с. всяка. Предимствата са огромен въртящ момент в целия диапазон и отсъствието на скоростна кутия.



Първият опит за рекорд е направен през 1961 г., но той не успява. Година по-късно е представена подобрената версия "Пионер-2М", при който турбините вече развиват по 67 к.с. На соленото езеро Баскунчак автомобилът постига 311,4 км/ч, като постижението е потвърдено и от международни наблюдатели. Този рекорд и досега не е подобрен, но затова си има причини.

ХАДИ-9



Трябва да се отбележи, че постижението на Никитин е можело да бъде подобрено още през 1954 от турбореактивния автомобил ГАЗ-ТР, но машината се разбива при скорост от 300 км/ч. В Харковския автомобилен институт (ХАДИ) отлично разбират какви са предимствата на реактивната тяга и създават стреловиден автомобил с реактивен двигател от изтребителя МиГ-19. В неговата разработка участва и самият Владимир Никитин, на когото помагат преподаватели и студенти. Те обаче се сблъскват с един банален проблем - езерото Баскунчак е превърнато в кариера и не може да се използва. Пистите на летищата в страна пък нямат достатъчна дължина за развиване на скорост в рамките на 800-1000 км.

Готовият ХАДИ-9 така и не показва възможностите си, като вместо това се снима в съветския филм "Скорост". Тогава са направени и изпитания, при които машината успява да развие повече от 400 км/ч, но това не е потвърдено с документи. Никитин получава предложение от САЩ да закара автомобила на соленото езеро в Боневил, но отказва, тъй като не разполага с необходимите средства.

ХАДИ-13 ЭМ



Конструкторът Никитин успява да създаде и електромобил, с който също поставя рекорд на СССР. Всъщност разработката на ХАДИ-13 ЭМ върви едновременно с тази на ХАДИ-9. Каросерията е направена от стъклопласт, окачването е независимо на всяко колела, а захранването става с 10 батерии. Теглото на машината е едва 350 кг., като по време на изпитания през 1977 г. тя успява да постигне 161,7 км/ч - резултат, който така и не е е подобрен в СССР.

Снимки: Motor