Казвали сме го преди, ще го кажем и сега. Езиковата конструкция „четириврато купе” е тотален оксиморон. Невъзможна комбинация от думи. Също като любимата на тв коментаторите „приблизителна точност”, вицовата „учтив полицай” и съвсем истинската „изгоден кредит”. Няма такова нещо! Точността няма общо с каквато и да било приблизителност, за учтивите полицаи знаем, че ги има, но все не успяваме да ги срещнем, а щом взимаш пари с лихва е добре да знаеш, че няма как да е изгодно.

Всеки от ренесансовите майстори на автомобилни каросерии би се обърнал в гроба, ако можеше да чуе определението „четириврато купе”, което Мерцедес-Бенц прилагат към своя CLS. И не биха се занимавали повече с подобна посредственост и натрапчива амбиция, за каквито ще приемат всеки опит за черното да се каже, че е бяло.

Всъщност, нещата далеч не са само черни и бели. „Четиривратото купе” продължава да бъде относително посредствен оксиморон. Но заразлика от него, Mercedes-Benz CLS няма нищо общо с посредствеността. С тази кола, Мерцедес затвърдиха амплоато си на иноватори и от техниката на стандартната Е-класа създадоха изцяло нова автомобилна ниша. Тази на скосеният покрив, който плавно се влива в багажника, за да доближи стандартния седан до металната скулптуа на купето. Първият Mercedes-Benz CLS беше тотален хит още с дебюта си през 2003 г. и по-късно бе последван от подобните каросерии на VW Passat CC (известен още като CLS-ът на бедняците), Audi A7,  Jaguar XF, а появата на още претенденти е въпрос на време. Допускаме – не много.

Но годините се изтъркаляха и бананоидният бруталяга Mercedes-Benz CLS получава своят наследник. Който разсича социологическата торта на две (приблизително равни) порции. Едната е за хората, според които новото издание на официалната кола на търговците на бели робини в лицето на CLS е един опитомен провал. А другата е за тези, според които класическите форми изчистват гангстерския имидж на модела. Нещо като трансформацията на момчетата с бухалките от края на `90-те в добре облечените бизнесмени на новото хилядолетие.

Нашето усещане за този дизайн е като за модерна класика. Страничната линия, която подчертава задните калници се наложи с S и E класата, намира своето място и тук. Тя е съществена част от композицията на силуета и мацва нужното количество класика в дизайнерския проект. В резултат, задната врата се превръща в терен на няколко извивки и докато свикнеш с формата й имаш усещането, че е усещала кинетичната енергия на ритник с тежка обувка.

Предницата не е толкова остра и ниска, колкото на отиващия си модел, като новата предрадиаторна решетка получава от раз определението „присъствена”. Интересно е, че аеродинамиката на новата каросерия на CLS е с 10% по-добра в сравнение със старата, въпреки по-високата предна част. Коренът на това решение обаче трябва да се търси в подобрената защита при евентуален удар на пешеходци. Просто ниските профили нанасят повече поражения по човешкото тяло в случай на подобен инцидент.

Каквото и да напишем за тази кола ще бъдат празни приказки пред наличието на един семпъл факт. Новият Mercedes-Benz CLS е сред малкото автомобили, които обръщат глави. Всички зяпат този автомобил. Къде с открито любопитство (включва задължителното надзъртане в интериора), къде по-обрано. Но нашата приятна разходка с новия CLS ни убеди, че тази кола (ще) събира погледи.

Интериорът е класически Бенц. Без изхвърляне и крещящи форми, новият CLS предлага достатъчно място за 4-ма пасажери. Още една причина, да не вярваме на „купе” твърдението. Двете места отзад са превърнати в индивидуални кресла, разделени от подлакътник и отделения за вещи. Корнукопията на комфорта и технологиите обаче се изсипва отпред. Под покритите с пиано лак декоративни елементи върху таблото и вратите може да се поръча амбиентно осветление, което ефектно пресъздава атмосферата на стилен клуб. А шофьорът и пътникът до него могат да получат масажиращи, вентилирани и естествено отопляеми седалки. Които да подкрепят тялото при завой, като се издуват от противоположната на завоя страна. Единственото, което липсва е вентилация на волана. Очакваме я със следващото поколение на CLS.

По отношение на сигурността, Мерцедес надминават себе си с 12-те серийни или опционални системи, които обгрижват този аспект на пътуването. Без значение дали говорим за сигнализацията при преминаване на маркировка без включен мигач или за предупреждението за автомобил в сляпата зона на огледалата или пък за индикатора, който ни подсеща да си вземем почивка, тъй като според софтуера на Attention assist не демонстрираме достатъчно концентриран върху пътната обстановка поглед. Върхът на сладоледа естествено е инфрачервената камера за нощно виждане, която информира за наличието на обекти извън обсега на фаровете.

Палим нашият Mercedes-Benz CLS 350 CDI. Вътре в километража има ТFT дисплей, който с отлична графика визуализира нашата кола. Дискретен дизелов V6 двигател ромоли под предния капак. Не усещаш вибрации, моторът се чува слабо. Форсираш леко, колкото да установиш тембъра на този двигател. Усещаш разбуждането на 265 дизелови конски сили. Местиш лоста на скоростите (разположен отдясно на кормилната кутия) в позиция D. Автоматичната седем степенна трансмисия 7 G-Tronic е в режим на готовност да предаде чутовните 620 Нм въртящ момент от двигателя върху задните колела. Разходката ни започва.

Бавно се гмурваме в месомелачката на делничния трафик. И установяваме позабравеният (за нас) респект, който подобни коли предизвикват в останалите шофьори. Това беше и моментът, в който установихме, че новият CLS привлича вниманието. Тихо и плавно се промушваме през полузадръстени улици и булеварди. На един от завоите си позволяваме леко да се заиграем с газта, за кратко усещаме нервност в задната част, след което започна стабилно ускорение. Перфектно съдружие между окачване, тракшън контрол, скоростна кутия и двигател. Прави ни впечатление, че видимостта назад не е толкова нищожна, колкото беше при отишлия си CLS, нито пък страничните стъкла са толкова ниски. Но размерите на тази кола (4,94 м. дължина; 2,07 м. широчина) далеч не я правят привлекателна за шарене из тесните улички.

Нейната сила е другаде – в булевардните разходки и магистралните преходи. Там се разгръща и пълният потенциал на автомобила. Истински прекрасна симбиоза от мощност, стабилност и комфорт. Асистирни от безброй анонимни системи, CLS подканя за игрички. Те са допустими с ръчния режим на превключване на предавките чрез монтираните зад волана лостчета. Но дори и с тях, това не е спортна кола, CLS няма резки и насечени реакции. Мощта е колосална, но идва плавно. Не с брутален шут в гърба, а с убедително ускорение. За Mercedes-Benz CLS 350 CDI това означава 6,2 сек. от 0-100 км./час.

Заиграваме се с адаптивното окачване и определено избираме комфортната настройка на амортисьорите пред спортната такава, въпреки че второто дава по-остро усещане за волана и педала на газта и спирачката. Airmatic системата позволява да издигнем каросерията с няколко сантиметра нагоре и по навик се сещаме за хидравличното представление на Ситроен. Това, което не виждаме е тихият синхрон между окачването и адаптивните LED светлини, които се саморегулират в зависимост от посоката на движение и от позицията на каросерията спрямо пътя. Този синхрон е дело на опционалната (2914 лв.) LED Intelligent Light System, която комбинира гъвкавостта на най-умните ксенонови системи с прекрасната бяла светлина на LED. Това се постига със забележете, 71 светодиода, настанени във фаровете. Очевидно броят им е достатъчен да превърнат първите 50 метра от нощта в ден.

Плюсовете

Много добър автомобил е слабо казано за Mercedes-Benz CLS 350 CDI. Естетска машина с блестяща техника, премиум интериор и отлично поведение на пътя.

Минусите

Всички искат да я имат, без значение дали си го признават или не. Определено се набиваш на очи, когато я притежаваш. Но това не винаги и не за всеки е минус!