P { margin-bottom: 0.21cm; }A:link { }Автомобилният свят вероятно щеше да изглежда доста по-различно, ако преди 60 години се беше осъществил грандиозният замисъл на Енцо Ферари. Главна роля в него е трябвало да играе една друга легендарна италианска личност – Пиер Джузепе Берета, собственик на едноименната оръжейна компания. Съвместният им проект трябваше да даде на света един необикновен автомобил – Ferrari на цената на Fiat.


Берета (вляво) и Ферари

Всичко започва през декември 1959, когато Пиер Джузепе Берета – управляващ директор на семейната компания Beretta, произвеждаща оръжие още от 1526 г., получава покана да посети Енцо Ферари в базата на компанията му в Маранело. Подобно предложение не може да бъда отказано и Берета, без да мисли много, тръгва на път. Още повече, че Бреша е близо до Маранело.

Повече от всичко на света Енцо Ферари обича състезания и състезателните коли. По това време обаче автоспортът е много скъп и дори на Комендаторе, както е известен легендарният италианец, често му се налага да търси външно финансиране на своите проекти. Продажбата на „граждански” модели на Ferrari е предназначена именно за финансиране на участието в състезания, но въпреки скъпата им цена, производството е ограничено заради малкия пазар.



Енцо е напълно наясно с този проблем, но знае и друго – Ferrari не може самостоятелно (а и не иска) да се занимава с производството на масови коли. Най-малкото това не подхожда на имиджа и престижа, който си е извоювала марката. Затова трябва да се търси някакъв компромисен вариант и Комендаторе го намира.

Берета пристига в Маранело заедно с племенника си Уго и двамата са поканени да придружат Енцо на малка разходка. Тримата стигат до хангар, в който има покрит автомобил. Ферари маха покривалото и отдолу се вижда купе с 2 врати, дълъг капак, голям въздухозаборник, малки колела и традиционните за тези години кръгли фарове. Колата причила на умалено копие на Ferrari 410 Superamerica, но в основата и е масовият седан Fiat 1200.



Дизайнът е дело на ателието Pinifarina, а под капака е поставен 4-цилиндров бензинов мотор собем 854 куб. см, който всъщност представлява 1/3 от знаменития 3,0-литров Tipi 125 V12, създаден от легендарния конструктор Джоакино Коломбо. Моторът е със полусферични горивни камери, висока за времето си степен на сгъстяване 9,0:1, като единствено еднокамерният карбуратор Solex показва неговите скромни показатели и ниска стойност. Мощността на мотора е 75 к.с.

По-любопитното в случая е друго – на хромираната решетка на радиатора на автомобила е поставен не лудуващият жребец на Ferrari, а изображение на картечния пистолет Beretta Modello 38 – най-разпознаваемото италианско оръжие в средата на XX век. Изборът на Комендаторе не е никак случаен, той предварително е проучил своя гост и знае отлично неговите бизнес-намерения.



Веднага след края на Втората световна война Пиер Джузепе Берета разбира, че в този момент продажбата на оръжие няма да носи същите печалби, както преди това и търси нови решения. Заедно със собственика на фирма за мотоциклети Джузепе Бенели и с граф Луиджи Кастелбарко оръжейният търговец започва проект за създаване на масов автомобил. Направени са дори 3 прототипа с 2-цилиндров мотор с въздушно охлаждане. Машината носи името BBC (първите букви от фамилиите на тримата), но така и не стига до серийно производство. Проблемът не е в парите - тримата ги имат предостатъчно - а в липсата на стомана, което в следвоенна Италия се оказва огромен проблем.



Всичко това кара Енцо да вярва, че старата любов ръжда не хваща и Берета ще се подаде на носталгията, като се заинтересува от производството на сериен автомобил. Идеята на Комендаторе е оръжейният търговец да инвестира в проекта, като част от печалбите да отидат за състезателните проекти на Ferrari. Основният му довод е, че малкото Ferrari, което поучава името Ferrarina, ще се продава за около 1,6 млн. италиански лири (около 2300 долара). В същото време най-евтиният модел на Ferrrai по това време струва близо 10 000 долара. При годишен тираж от 5000 бройки Ferrarina предлага сериозен търговски потенциал.

Само че Ферари бърка. Вероятно Пиер Джузепе просто е охладнял към автомобилите, но по-скоро бизнес-нюхът на оръжейния търговец го кара да се съмнява в успеха на проекта. Затова и Берета учтиво благодари на домакина и си тръгва. Комендаторе е бесен, но въпреки това на следващия ден показва автомобила пред гостите на ежегодната конференция на Ferrari, без да им обяснява какво означава автоматът на решетката. Няколко дни по-късно той изчезва, като е заменен от бяла звезда.



Най-важното е, че Берета не греши. Перспективите пред проекта не са толкова безоблачни, каквито ги рисува Ферари. В продължение на няколко месеца Енцо се опитва да продаде идеята за направата на автомобила на много бизнесмени и компании, но навсякъде получава отказ. Не помага дори смяната на двигателя през 1960 г. Моторът получава карбуратор с 2 камери Weber, като мощността му е увеличена до 84 к.с.

Във Ferrari опитват друго - поставяне на ново шаси. Избрана е пълноценна спортна конструкция с тръбна рама, предно двойно очакване, стабилизатор за напречна устойчивост, дискови спирачки и скоростна кутия със сближени предавателни числа от английския роудстър Sunbeam Alpine. Колата е тествана от британския пилот във Формула 1 Робърт Инес Айрлънд, който не пести похвалите си, но и това не дава резултати.



Следва нов опит за привличане на внманието, като на автомобила е поставен двигател с 1000 куб. см. Каросерията е изцяло преработена от млад дизайнер от фирмата Bertone. Неговото име е Джорджето Джуджаро и той едва прохожда в професията. Крайният резултат на Ferrarina е представен пред публика на автосалона в Торино през 1961 г. Публиката и специалистите харесват добре изглеждащото купе, но никой не бърза да си го поръчва.

В крайна сметка до сделка се стига едва през 1962 г. Енцо Ферари дава правата върху производството на автомобила на своя приятел Оронацио де Нора, съсобственик на компанията De Nora Electrochemical Group. Специално за Ferrarina в Милано е създадена фирмата ASA (Autocostruzioni Societa per Azioni), в чието ръководство влизат известните пилоти Лоренцо Бандини и Джанкарло Багети, както и състезателният инженер Джото Бизарини. Самата кола получава собствено име ASA Mille, като името Mille (от италиански 1000) показва работният обем на мотора в кубически сантиметри.



Проблемът обаче е в цената - автомобилът се оказва твърде скъп. Ферари се опитва да го пласира в САЩ с помощта на приятеля си Луиджи Кинети – бивш пилот и настоящ дилър на коли. Само че Mille струва около 6000 долара, а Chevrolet Corvette със 7,0-литров мотор по това време се продава за 4500 долара.

„Американците дори няма да погледнат кола с еднолитров мотор и мощност под 100 к.с., та тук дори телефонните им апарати имат повече конски сили”, обяснява ситуацията Кинети.



В крайна сметка в завода на ASA в Милано са произведени стотина бройки от тази красива кола, която няма никакъв късмет. Възможно е нейната съдба да се развие по съвсем друг начин, ако емблемата на Ferrari бе поставена на предния капак. Само че Комендаторе не се е решил на пускането на бюджетно Ferrari. За щастлие. Или може би напротив? Кой знае...

Снимки: Интернет