В момента един от най-големите спорове е кой е по-добър – Меси или Роналдо. Всеки фен си има своите аргументи в полза на единия или другия футболист. Виж, през 80-те години на миналия век футболният свят беше наясно – Марадона е №1. В същото време обаче милиони малки момчета по света трябва да решат един друг спор - Lamborghini Countach или Ferrari F40?



Всъщност това сравнение не е много коректно, тъй като все пак Countach се появява година по-рано, а като цяло от него са продадени 2 пъти повече бройки. Интересното в случая е друго – във Ferrari създават своето F40 не като отговор на колата на Lamborghini, а за да се опитат да настигнат един друг избягал далеч напред автомобил. Целият проект F40 представлява, първо, подарък по случая 40-годишнатата на компанията и второ, отчаян опит да се отнеме на Porsche 959 званието „най-бърз сериен автомобил на планетата”.

По това време в германския автомобил са вложени чудовищни средства, които няма как да бъдат върнати, дори 959 да беше продадено в много по-голям тираж от 350 бройки. Като цяло обаче тази суперкола реално променя автомобилната история. Тя е представена на автосалона във Франкфурт през 1985 и показва посоката, която ще поемат бъдещите автомобили от този вид.



Именно Porsche 959 нагледно демонстрира, че бъдещето не е само в конските сили, въпреки че такива има достатъчно. Двигателят с 6 цилиндъра и обем 2,8 литра е оборудван с две турбини, както развива мощност от 450 к.с. По-важното обаче са съпътстващите технологии – активно окачване, завиващи 4 колела със система за автоматично разпределяне на въртящия момент, каросерия от композитни материали.

Този шедьовър на немската техника е създаден за участие в група В на световния рали-шампионат и веднага след излизането си отнема от Ferrari 288 GTO титлата „най-бърз сериен автомобил в света”, като първи успява да преодолее границата от 300 км/ч. Впрочем 288 GTO само 2 години по-рано е изместил от първото място не кой да е, а Lamborghini Countach. В крайна сметка обаче в Маранело се оказват в ролята на догонващи.



„Ferrari F40 в никакъв случай не е отговор на Porsche 959. Не е лаборатория на колела, в която да правим експерименти, не е и „Междузвездни войни”. Това е автомобил, чиято главната идея е постиганетона абсолютни динамични характеристики. Просто нашите клиенти се умориха от прекалено комфортни автомобили”, категоричен е шефът на маркетинга на компанията Джовани Перфети.

Подобно на германския си съперник, и F40 става възможен благодарение на група В от световния рали-шампионат. За неговото създаване компанията използва 5 прототипа Ferrari GTO Evoluzione (това е екстремната версия на модела GTO). Именно от този автомобил са взети шасито и окачването, както и V8 двигателят, чийто обем е увеличен до 2936 см. Преработен е и турбокомпресорът IHI, като крайният резултат са 478 к.с. Това е малко повече от Porsche 959, което разчита на 444 к.с., но печели с окачването си и модерната си трансмисия.



В Маранело са напълно наясно с това и поставят автомобила на диета. F40 трябва да бъде не леко, а неприлично леко. Каросерията е направена от кевлар и алуминий, отстранени са ABS и усилвателят на волана, а за прозорците е използвана специална поликарбонатна смола. Механизмите за сваляне на стъклата са максимално опростени, а шумо- и виброизолацията са непознати за този автомобил, чието тегло в крайна сметка е 1100 кг – с цели 300 кг по-малко от Porsche 959.

Дори това обаче не е главното достойнство на автомобила. Истинският му коз е неговият невероятен външен вид, създаден от група дизайнери под ръководството на Леонардо Фиораванти. Колата е представена на автосалона във Франкфурт през 1987 и направо взривява публиката. Тя се появява на корицата на най-авторитетните автомобилни издания по цял свят, като за кратки срокове във Ferrari получават над 1200 поръчки при минимална цена от 400 000 долара. Италианците със сигурност съжаляват, тъй като предварително са въвели лимит от 400 бройки.



Що се касае со представянето на пътя, успехите на F40 са променливи. Да, в Маранело успяват да натрият носа на Porsche, тъй като при сухо време и опитен пилот зад волана F40 е по-бърз от 959. Това обаче е факт само при ускорение от 0 до 200 км/ч (от 0 до 100 км/ч немецът е по-бърз), както и в развиването на максимална скорост. Колата на Ferrari става първият сериен модел, достигнал 200 мили в час (321 км/ч).

Ако обаче се появи завой или завали слаб дъжд, цялото величие на F40 отива по дяволите. Автомобилът, създаден да демонстрира абсолютните динамични характеристики, просто не е готов за реалния живот. Най-реалната оценка за него може би дават експертите от Car&Driver.



„Това е автомобил за 30 минути. След като прекараш половин час зад волана му, трябва да спреш да изпиеш нещо разхадително, а след това и да дремнеш”, твърдят от изданието. Още по-рязък в оценката си е легендарният конструктор Гордън Мъри, който е създал най-великите коли на McLaren. Той е категоричен, че F40 е „картинг-машина с покрив, която използва концепция от 50-те години на миналия век и дължи бързината си най-вече на ниското си тегло.”

Липсата на шумоицолация, непрекъснаните вибрации и липсата на плавност на движението подкрепят тези твърдения. Факт е, че собственици на колата стават нефтени шейхове и колекционери на автомобили, които не я карат, а я прибират в гаражите си. Ясно е, че подобна машина не е за всекиднева употреба, но въпреки това желаещите да седнат зад нейния волан са малко.



Апологетите на Ferrari наричат това „загриженост”, тъй като цената на всяка F40 расте от година на година. Истината обаче е, че в Маранело се опитват да отхапят парче от тортата, което просто не могат да преглътнат, тъй като е прекалено голямо. Да, тази кола изпълнява главната си задача – да постави световен рекорд за скорост, но това е всичко. И ако не беше дизайнерския гений на Леонардо Фиораванти, нейната съдба можеше и да не бъде толкова славна.

Снмики: Ferrari, Porsche