В историята на автомобилостроенето, инженерите правят какви ли не експерименти. През годините сме ставали свидетели амфибии, летящи коли, налудничави концепти и автомобили, задвижвани от необикновени двигатели. Именно за такива ще ви разкажем и тук. Това са 5-те най-интригуващи автомобила, които използват за задвижването си самолетен двигател. Защо не? Концентрираме се върху официални проекти, замислени от самото начало да имат такъв двигател, като оставяме настрана всички знайни и незнайни машини, преработени в малки гаражи.



Tucker 48

Този сериен автомобил се задвижва от 6-цилиндров боксерен двигател, който е модифицирана версия на двигателя на самолета Franklin 6 Series. Същият двигател е използван и в някои хеликоптери. Tucker взимат въпросния мотор и го модифицират за приложение в автомобила си - добавят водно охлаждане, тъй като в Tucker 48 двигателят е монтиран в задната част на шасито. Автомобилът първоначално бил познат под името Torpedo, но излязъл на пазара с името 48, тъй като създателите му не искали да бъде свързван по никакъв начин с Втората световна война.



Само 51 такива автомобила са били произведени, а преди две години марката Tucker изчезна съвсем от картата на автомобилните производители. Въпреки това, този модел остава в историята като истински изпреварил своето време в много отношения, сред което и безопасността. Той има меко табло, адаптивни предни светлини, ламинирано предно стъкло, защита в случай на страничен удар, както и много други иновации, които се превръщат в стандартни години по-късно.

Интересното в случая е, че Tucker 48 не е трябвало да има самолетен двигател, но моторът Franklin 0-335 бил избран, тъй като Престън Тъкър и екипът му установили, че им трябва твърде много време, за да разработят свой собствен иновативен двигател. В момента се знае, че 47 такива машини са оцелели през годините, като всяка една от тях в момента струва милиони.



Lotus 56

Производителят на горивни добавки STP поръчва на Lotus да проектират състезателен автомобил, с който да се състезават в състезанието за издръжливост Инди 500. Резултатът е Lotus Type 56, който замислен да участва да победи в Инди 500, и по-специално в изданието през 1968 г. на култовата надпревара. Задвижвал се от турбинен двигател, предаващ въртящ момент към четирите колела, а идеята за използването на този двигател дошла от самия шеф на STP - Анди Гранатели.



Използван е бензинов двигател Pratt&Whitney ST6, около който е изградена цялата кола. Интересното е, че тази разработка има своето значимо място в автомобилната история, тъй като вдъхновява дизайна на всички бъдещи състезателни болиди, въпреки че не печели състезание от календара на Формула 1, нито Инди 500. С изключение на конфигурацията на двигателя и задвижващия тракт, много състезателни автомобили по-късно използват дизайнерски и инженерни решения, които за пръв път са внедрени в този модел.

Макар че връзката между компания за горивни добавки и състезателен автомобил с турбинен двигател не е съвсем ясна, смисълът от създаването на този проект е повече от ясен - да се направи бърза кола, която да печели и да носи логото на STP. За съжаление, Lotus Type 56 не постига заложените му цели, тъй като става жертва на много технически проблеми. Ироничното в случая е, че те не били свързани с двигателя.



Fiat S76 300HP “Звярът от Торино”

Със сигурност сте чували за това изобретение, което е на повече от 100 години, по-голямата част от които е стояло скрито от любопитни погледи. Колата бе напълно реставрирана и показана на Фестивала на скоростта в Гудууд, Англия, през 2015 г. Трябва да признаем, че едва ли има по-подходящо място за показването на такъв автомобил.

“Звярът от Торино”, какъвто прякор си печели през годините, добива популярност и с това, че е първият автомобил, в който успешно е вграден самолетен двигател. Той има само четири цилиндъра, които обаче са огромни. Това ясно личи и от работния обем от 28.5 литъра, гениращ мощност от 300 к.с., които обаче са налични сами при 1900 об/мин.

Огромният двигател трябвало да гарантира възможността на колата да поставя рекорди за скорост, като за целта “Звярът” бил базиран и на стоманено шаси, заимствано от състезателен автомобил. Двигателят не бил използван в самолет сам по себе си, но по това време Fiat произвеждала самолетни двигатели. Заради ограниченията в работния обем във водещите европейски състезателни серии, автомобилът станал ненужен, което довело до разпродажбата на всички налични автомобили на случайни купувачи от целия свят. Колата, показана през 2015 г. в Гудууд, била реставрирана с оригинални части.



Sunbeam 1000HP Mystery “Плужека”

Подобно на “Звяра от Торино”, тази машина е създадена специално за чупенето на рекорди. За разлика от колата на Fiat обаче, Плужека успява да се превърне в първия автомобил, който развива над 320 км/ч. Постижението на тази кола остава недостижимо за много от днешните коли, но тогава е изглеждало направо извънземно.



През далечната 1927 г. автомобилът бил управляван от Хенри Сигрейв на Дейтона Бийч, където успява да развие 327 км/ч. За разлика от останалите авотмобили в списъка, колата на Sunbeam има не един, а два двигателя, които произхождат от самолетната индустрия. Всеки от тях разполага с 22.4 литра работен обем, а комбинираната им мощност достига скандалните 900 к.с.

Двигателите са зацепени с помощта на правозъб съединител по време на опита за поставянето на рекорд. Единият мотор бил разположен зад шофьора, докато другия бил монтиран отпред. Първият се стартирал със сгъстен въздух, а вторият - с фрикционен съединител.



Bluebird CN7

Запазваме най-доброто за финала, представяйки Bluebird CN7. Автомобилът е уникална разработка на Доналд Кембъл, който имал мечтата да управлява автомобил с 800 км/ч. За целта избрал да ползва самолетен турбинен двигател Bristol-Siddeley Proteus, развиващ 4000 к.с.

За разлика от други автомобили с турбинен двигател, Proteus 705 има иновативен дизайн със “свободна” перка, позволяващ му да бъде свързан с две поулоски от двете страни, което значително улеснява приложението му в автомобил.



След един сериозен инцидент и редица събития, довели до неблагоприятни условия за записване на наземен рекорд за скорост, Доналд Кембъл все пак успял да развие 648 км/ч. Това се случило през 1964 г., а Кембъл останал разочарован от постижението си, тъй като то било много далече от мечтаните 800 км/ч.

Била планирана разработката на нова кола, която да подобри рекорда, но това така и не се случило, защото през 1967 г. Кембъл загубил живота си в катастрофа с реактивен хидроплан. Неговият баща, Сър Малкълм Кембъл е един от малкото рекордьори от тази ера, които умират по естествен начин.
 

• Историята на руския мегаседан, който тегли самолети
• Екзотичен миниван с двигател на Lamborghini
• Историята на единствения модел на GM с ванкелов двигател