Една от технологиите, коиито през последните години набират популярност е комбинацията между турбина и компресор. Дълго време тя беше забравена, но сега някои производители отново започнат залагат на нея. Защо се стигна дотук и кои са най-забележителни автомобили с подобна система, обяснява изданието Autoevolution.



Преди време повечето автомобили разполагаха с атмосферни мотори. На свой ред компресорите бяха доста рядко явление, докато турбините се срещаха по-често. Първите коли, на които започват да се поставят тези системи бяха болидите от световния рали-шампионат. След това те стигат и до серийните модели.

Всяка система си има недостатъци. Турбините са критикувани най-вече заради турбо дупката, която се среща дори при някои от съвременните автомобили. Компресорите на свой ред не закъсняват толкова, но осигуряват по-малко тяга и натоварват допълнително двигателя, тъй като са свързани с ремък към коляновия вал.

В крайна сметка се стига до решението са разработка на автообил, които има и компресор, и турбина. Идеята е двете технологии да бъдат балансирани и да се допълват, като така осигуряват повече мощност при всякакки обороти. Така се появява първата кола с турбо и компресор, като това става през 1985 г.

Lancia Delta S4 и S4 Stradale

Lancia е първата марка, която предлага „туин-чардж” в своите автомобили. Това става първо на състезателните болиди от WRC, които заменят модела 037.  Новият агрегат е разработен на базата на двигателя на Lancia 037, но трябва да се знае, че тази Delta няма нищо общо с онази Delta, която се продава на простосмъртните.



Все пак, заради хомологацията, нужна за участие на даден автомобил във WRC, на Lancia са налага да продава Delta S4 на пазара във вид, близък до този на състезателната кола. Произведени са 200 бройки, като всички те са продадени. Мощността им е 250 к.с., като са простроени на пространствена рама върху стоманени тръби, част от каросерията е от стъклопласт и имат система за задвижване на четирите колела с три диференциала.

Малките обеми на производство моментално превръщат Delta S4 в магнит за колекционерите, още повече, че този автомобил струва два пъти повече от Delta HF Turbo, който е топ-модификацията в гамата на модела към този момент.



В същото време състезателната версия развива 480 к.с., но според някои експерти, мощността е над 500 к.с. През същата година, в която италианците пускат Delta S4 в WRC, те тестват версия с максимално налягане на компресора от 5 бара. Този двигател с обем 1,8 литра успява да „извади” 1000 к.с., но не участва в състезания. Версията с 480 к.с. печели 5 от 12 ралита, като записва общо 15 подиума. Участието във WRC обаче приключва след трагедията на рали „Корсика” през 1986 г., котато загиват пилотът Хенри Тойвонен и навигаторът му Серджио Кресто.

Nissan March Super Turbo (Micra)

Nissan има много нестандартни автомобили в историята си, като някои от тях – като Juke, постигат големи успехи на пазара. В края на 80-не години компанията разработи кола с турбина и компресор, който е на основата на модела Micra (известен на някои пазари под името March).



Машината разполага с 930-кубиков двигател с мощност 110 к.с., което по сегашните стандарти е на нивото на съвременната Micra, но в края на 80-те години на миналия век подобни показатели при толкова малък автомобил са нещо невероятно.

В Nissan взимат мерки, компресорът и турбината да не работят заедно дълго време. Компресорът задейства електромагнитна муфа, която се активира в зависимост от положението на дроселната клапа.



В сравнение с  Delta S4 “Stradale”, моделът Nissan March Super Turbo е сравнително евтин, но японският производител, за огромно съжаление, продава едва 10 000 бройки от този автомобил. А след това се оказва от разработката на него наследник.

1,4-литров TSI Twincharger на Volkswagen Group

След експериментите на Nissan тази конфигурация дълго време е считана за мъртва. В крайна сметка тя възкръства благодарение на Volkswagen, който създава 1,4-литров мотор, поставян на много модели от групата. Комбинацията от турбина и компресор се използва само при някои версии на двигателя 1.4 TSI, докато при останалите е налице единствено турбина, осигуряваща мощност от 120 к.с.



Както Nissan, така и Volkswagen използва електромагнитна муфа за компресора Roots. За разлика от японците (както и от Lancia), германците поставят контролен клапан, който блокира компресора в някои ситуации – при високи обороти, например. Така се повишава максимално ефективността на двигателя.

Благодарение на този мотор, Volkswagen печели в няколко пореди години наградата „Двигател на годината”. Той се поставя на моделите Polo, Audi A1, Ibiza, Golf, Jetta, Passat, Sharan, Tiguan, Eos и Touran. Така немците могат да се гордеят с факта, че първи внедряват технологията при по-голям брой модели.

В крайна сметка моторът е спрян от производство през 2011 г., като причините са неговата сложна конструкция и висока цена. След това Volkswagen непрекъснато подобрява турбо-моторите TSI и TFSI, като постоянно намалява турбодупката.

Двигатели T6 и T8 на Volvo

Все по-модерният през последните години „даунсайзинг” накара Volvo да се откаже от 5- и 6-цилиндровите мотори и да ги замени с 4-цилиндрови с турбо. Индексът T6 по-рано означаваше 6-цилиндров двигател, но сега вече се поставя на 4-цилиндровите агрегати на марката. Те обаче получават бонус – механичен компресор и турбина (при версията T5 има само турбина).



От мотора с обем 2,0 литра са измъкнати 320 к.с. и 400 Нм, като той може да бъде поръчан от клиентите на второто поколение на XC90, S90 и V90. Двигателят се съчатава с 8-степенна автоматична скоростна кутия Geartronic на японски производител Aisin. В търсена на допълнителна мощност Volvo прибави към T6 електромотор, за да се получи T8 Twin Engine. 

Audi SQ7 V8 TDI

Този модел е интересен заради факта, че технологията се използва при дизелов двигател. Благодарение на тази технологии Audi създаде най-мощният в света дизелов кросоувър, който използва две турбини и електрически компресор. Последният се задейства от отделна 48-волтова електрическа система.



Тази технология отличава агрегата на Audi от останалите в тази група, но няма как той да бъде пропуснат заради впечатляващите си характеристики. В случая 4,0-литровият V8 предлага мощност от 435 к.с. и 900 Нм въртящ момент. При това максималната мощност се постига в диапазона 3750-5000 об/мин, а максималният въртящ момент – между 1000 и 3250 об/мин.



P.S. Споменатите в материала 5 автомобила са серийни, но има още един модел, който е свързан с тази технологии. Това е датската суперкола Zenvo ST1.  За съжаление, при нея производствените цифри са доста ниски, тъй като са продадени едва 20 бройки. Всички те обаче разполагат с турбина и компресор.

Снимка: Autoevolution

 

• Mazda готви двигател с турбина. По-точно - с три
• Атмосферен двигател или турбомотор – кой е по-надежден?