Разликата между началника и лидера е, че началникът подкарва, докато лидерът води, обичал да казва Тиъдър Рузвелт.
Един от най-устойчивите митове в нашата история е този за липсващите лидери: как българите, разпокъсани и лишени от предводителство, не оказали съпротива на османското нашествие и паднали, без дори да дадат една голяма битка на поробителите.
Това е не само неточно, но и нечестно.



И в отчаяната съпротива срещу османците, и преди това във вековните борби срещу съседи и нашественици, българите са имали своите забележителни водачи. Десетки места у нас още пазят спомена за тях - и освен това ви предлагат чудесни възможности за автомобилна разходка през уикенда.


Църквата "Свети Димитър" в Паталеница. Снимки: КОЛЕЛА

ТЪКМО ТОВА Е ЦЕЛТА на "Българските крепости", новата поредица на Bulgaria ON AIR. В 12 последователни епизода, с любезната помощ на новия Volkswagen Touareg ще ви разведем из тези често непристъпни места и ще ви припомним за хората, които са ни ги оставили. И може би ще ви дадем идея за следващия път, когато през уикенда ви се прииска да отскочите донякъде с колата.


Стенописи в "Свети Димитър"

ПЪРВИТЕ НИ СПИРКИ са две села, тясно свързани с историята на Алексий Слав, един от първите и най-могъщи независими феодали на средновековна България.
В Паталеница, на 25 километра от Пазарджик, търсим останките от Баткунион - най-големия укрепен град в региона в зората на Второто българско царство. Но за съжаление буквално удряме на камък: от величествената някога крепост са останали няколко плочи, обрасли с бурени. Все още добре запазена е обаче тукашната църква "Свети Димитър" - също реликва от XI или XII век. Горещо ви я препоръчваме. Съвсем малко са храмовете от тази епоха у нас в толкова добро състояние - макар стенописите да плачат за спешна реставрация.
От Паталеница продължаваме към Дорково, селце в Чепинската котловина, недалеч от Велинград. На няколко километра южно от него е мястото, дало името на цялата местност: крепостта Цепина.


Изглед към Чепинската котловина от крепостта Цепина

ТОЗИ ВИСОК НАД КИЛОМЕТЪР връх е бил обитаем още в каменната епоха. По-късно тук се установили бесите, едно от най-буйните тракийски племена, и осеяли планината с култовите си огнища. После византийците ги покръстили (последни от всички траки), и през VI век построили тук трикорабна базилика. Две столетия по-късно, при хан Пресиян, областта минала във владение на България; после няколко пъти сменила господарите си, за да бъде отвоювана обратно от цар Калоян през 1205 година.



УПРАВИТЕЛ НА РОДОПСКАТА ОБЛАСТ станал Алексий Слав, племенникът на българския цар.
След смъртта на Калоян властта в Търново била узурпирана от Борил, но Алексий Слав отказал да признае властта му и се отделил като самостоятелен владетел. Оженил се за дъщерята на латинския император Анри дьо Ено и от него получил титлата деспот. Според съвременниците му бил огромен мъж, над два метра висок, самоуверен, но и с тънък дипломатически усет. После навреме усетил новия баланс на силите и след разрива с кръстоносците се сродил с епирския владетел Теодор Комнин.


Резервоари за вода в крепостта. Цепина е била сред твърдините с най-многолюден гарнизон по време на Второто българско царство. При смъртта на цар Михаил II Асен този гарнизон достигал 1000 души, казва проф. Христо Матанов, докато при повечето крепости бройката много рядко е доближавала дори сто.

В ЦЕПИНА, ПЪРВАТА СИ СТОЛИЦА, деспот Алексий построил внушителна крепост: с над 25 декара площ, с 640-метрова стена, висока пет метра и дебела почти два. Под замъка и трите крепости имало водохранилища, предвидени за дълги обсади.
По-късно Алексий Слав преместил трона си в Мелник, но Цепина си останала ключова крепост. Хронистът Григорий Акрополит разказва за три отчаяни похода на никейския император Теодор II Ласкарис да си я върне, и трите завършили с унизителни отстъпления.
При първия императорските войски били спрени от лошото време. При втория, водени от Алексий Стратигопул от Сяр, навлезли в гъстите родопски гори и внезапно чули викове и зов на тръби. Бойците на Алексий били обхванати от ужас и побегнали сляпо, наранявайки се от клоните. Целият византийски обоз и конете останали блячка на българските "пастири и свинари", както язвително отбелязва Акрополит.



НАКРАЯ РАЗЯРЕНИЯТ ИМПЕРАТОР тръгнал лично на поход от Адрианопол, начело на внушителна сила, огромен обоз и "различни машини за превземане на крепости", пише византийският хронист. Теодор II стигнал до Баткун и пратил разузнавачи, а после предпазливо потеглил към Цепина. Местността обаче се оказала толкова дива, че свитата му не можела да язди. След една нощ в горите, при подранилите студове и поледицата, Ласкарис се отказал, разграбил на връщане Баткун и се върнал в Адрианопол.
После по силата на последвалия мирен договор с цар Михаил Асен византийците все пакполучили крепостта, но през XIV век императрица Анна я върнала на цар Иван Александър за помощта му срещу узурпатора Кантакузин.



ЦEПИНА УСТОЯЛА ДОРИ на самия Лала Шахин, прославения водач на османските войски. През 1373 година, след няколко месеца обсада, припасите и водата на защитниците били на привършване. Но пашата склонил да сключи договор с тях: да ги остави сами да разтурят крепостта, но да не разорява града около нея и да остави на цялата местност известно самоуправление.
Градът Цепина оцелял чак до средата на XVI век, когато населението го напуснало и основало днешното Дорково. Манастирът на върха бил разорен век по-късно при принудителното помохамеданчване на местните българи.


Цепина не е без охрана и днес

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО мястото е проучено от молдовския учен Полихроний Сирку, който прави първите разкопки. Покрай другото Сирку открива и два мраморни релефа на Свети Павел и Свети Петър, които решава да прати в Петербург по генерал Скобелев. Тези безценни спомени за средновековна България са там и до днес, изложени в Ермитажа. По една или друга причина, българската държава никога не е предприемала стъпки да си ги получи обратно.

---
* "БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" и Volkswagen България.