Eдна от най-странните версии на класическото Mini, която някога е излизала от фабриката в Лонгбридж, Англия, се казва Mini Moke. Отчасти този дребосък е класическо Mini, отчасти е Jeep, отчасти е голф количка на стероиди. Moke е дело на инженерния гений на сър Алек Исигонис - създателя на могъщото Mini, което ни кара да се разтапяме от умиление и днес.

Какво е Moke? С този странен мъник Mini се опитва да вземе част от поръчките, които английската армия сключва с Land Rover. С други думи, Mini иска да прилапа някой паунд, продавайки Moke на военните. Цялата идея била да се предложи на армията олекотен офроуд автомобил, способен да превозва четирима пътници и тяхната екипировка, който спокойно може да бъде спускан с парашут (или транспортиран с хеликоптер) там, където е нужно.

Ранните прототипи, получили прякора Bulkboards, били тествани през 1959, още преди обикновеното Mini да бъде представено пред публика. Въпреки всички опити на компанията, армията така и не узряла за идеята да си купи Mini Moke - най-вече заради малкия му пътен просвет, миниатюрните 10-инчови джанти и предното предаване. Дори Twini-Moke (версия с два двигателя и четири задвижващи колела) не успява да спечели ценния подпис на военните.

Компанията била изправена пред тежко решение: дали да захвърли в кофата скиците и всичко постигнато до момента, или да измисли начин да предлага Moke на цивилните. Разбира се, от Mini избрали втория вариант, вкарали Moke в представителствата, и колкото и изненадващо да звучи, доста хора се хванали на кукичката и си купили странно изглеждащата машинка.

Moke се продавал под марките Austin и Morris, като двата варианта се различавали по външната разцветка. Базовата цена била 413 паунда, което през 1964 било цяло постижение - нямало по-евтина кола на пазара в Англия. Moke бил 100 паунда по-евтин от стандартното базово Mini хечбек. Е, разбира се, за парите си не получавате много.



Искате пасажерска седалка? Няма проблем, доплаща се. Задни седалки? И те се доплащат. Единична електрическа чистачка? Познахте, и тя е допълнителна опция. Същото важи и за защитната кора под картера, дръжките, парното, страничните “прозорци” и офроуд гумите Dunlop Weathermaster. Освен това, единственият основен цвят, с който Moke се предлагал, е войнишко зелено. През 1967 последното се променя, като от Mini щедро добавят “английско бяло”.

Въпреки че Moke е луксозен като военно канче и елегантен като тухла, хората го харесали и го сметнали за готин и модерен. Това било особено вярно в екзотични местности на света, където дъждът е изключение, а не правило. Аристотел Онасис имал няколко такива, с които обикалял частния си остров Скорпиос в Гърция. Така или иначе, Mini Moke било твърде малко, за да послужи като работен кон на фермери, строителни фирми, обирджии, полицаи и тн. А там били истинските пари. Машинката се доказала като особено успешна на чуждите пазари. На Карибите било нещо обичайно да се придвижваш с Moke, например. Производството в Англия било прекратено през 1968, но продължило в Австралия, Южна Африка и Родезия (днешно Зимбабве).

Тъй като австралийското време подхождало най-много на Mini Moke, производството било изместено изцяло на петия континент. Маркетинговата стратегия била успешна и хиляди австралийци станали собственици на Moke. Последвала модернизация на модела, който получил по-големи 13-инчови джанти и по-мощен 998-кубиков двигател. Впоследствие работният обем бил увеличен на 1275 куб. см, което значително подобрило динамиката на Moke, както и възможностите му да се справя с тежък терен. Австралийските версии на колата се произвеждали от 1966 чак до 1981.

На местна почва се появил и “луксозен” вариант, наречен Leyland Mini Moke Californian. И въпреки че продажбите в Австралия започнали рязко да падат, Austin-Rover, бившата British Leyland, преместила производството още веднъж, този път в Португалия, заради по-голямата близост на страната с Карибите и Европа. Освен това, компанията се ползвала с облекчения за внос на коли – за всяка кола, произведена в Португалия, британците получили възможност да внесат английска кола в страната.

Първоначално Austin-Rover продължили да произвеждат австралийската спецификация на колата, но впоследствие рафинирали модела и го оборудвали с по-качествен интериор и 12-инчови джанти, които били по-популярни сред не-австралийските фенове на колата. Производственият процес продължил в Португалия, като цялостното сглобяване на Moke се случвало на ръка. През 1990 г. Rover Group продали правата за производството на Cagiva Group, които продължили да правят Moke до 1995 с намерението да изместят производството в Италия, което така и не се случило. Вместо това конвейерите спрели, тъй като компанията обявила банкрут. Според информацията, за 31 години били произведени общо 50 000 бройки Mini Moke.

Историята на Moke обаче не приключва тук. През 2012 г. китайската компания Cherry Motors купува правата за производството на модела, като оттогава на бял свят излиза ограничена бройка Moke с не-Mini двигатели. Китайците дори правят електрическа версия, наречена Nosmoke, която и в момента се продава в Европа. За съжаление, в опит да отговорят на все по-строгите изисквания за екологичност, компанията е принудена да модифицира Moke с изцяло нова предница, за да може да се побере вътре новият 1.0-литров 4-цилиндров двигател. Крайният резултат далеч не е приятен за гледане, но ние сме доволни, защото духът на Moke продължава да живее.