Първите 12-цилиндрови двигатели на BMW се появяват още преди Втората световна война. Те набират популярност в авиацията, като се използват не само в германски (Heinkel 45), но и в много други самолети, включително и руски (например Туполев ТБ3). Един от най-известните 12-цилиндрови двигатели на BMW е 47-литровият BMW VI, който след войната германците монтират за забавление върху старо шаси American LaFrance, а резултатът е прочутият огнедишащ прототип Brutus, който бе сниман в Top Gear.

Стиг зад волана на куриозния Brutus в епизод от Top Gear

Така или иначе обаче, първата серийна машина на BMW, оборудвана с V12 двигател, е луксозната лимузина Серия 7 и по-специално нейната версия 750i от второто поколение на „седмицата“, известно сред феновете със заводското обозначение Е32. Автомобилът е представен през септември 1986 и веднага след излизането си на пазара се превръща в най-мощния седан на баварската марка. За разлика от предишното поколение на модела (E23), чиято топ версия разполага с 3.4-литров 6-цилиндров турбо мотор, новият 5.0-литров V12 на Е32 e атмосферен.

Двигателят с идентификационен номер M70B50 развива 300 к.с. и 450 Нм, а ъгълът между цилиндрите e точно 60 градуса. Не съвсем коректно е твърдението, че цилиндровият блок на този мотор се състои от два съединени 6-цилиндрови редови блока M20, но истината е, че могъщият V12 произхожда именно от по-малкия 6-цилиндров мотор. Впоследствие M70B50 се монтира в спортното купе Серия 8, като именно този двигател стои в основата на много видни двигатели на BMW, в това число този на суперавтомобила McLaren F1.

През 1988 баварската V12-ка e на път да изгуби короната си, тъй като инженерите на BMW започват работа по проекта Goldfish – "Седмица" с 16-цилиндров двигател с работен обем 6.7 литра и мощност 408 к.с. За щастие този автомобил остава просто прототип - и може би за добро, защото на практика той няма дори багажник. На неговото място са монтирани радиаторите, защото под предния капак няма достатъчно място. Управлението също не отговаря на стандартите на BMW по това време.

През 1994 на сцената се появява новата Серия 7 – Е38 – която изпълнява главната роля във филмите „Транспортър“, „Винаги ще има утре“ за Агент 007, както и руския филм „Баварец“. В руския филм за двигателя на колата неточно се казва, че е 5-литров, което е доста смело закръгляне.

Новата „седмица“ получава нов двигател от серията M70, който носи обозначението M73B54. Работният му обем е точно 5.4 литра, а мощността достига 326 к.с. при 490 Нм максимален въртящ момент. Това е последният V12 двигател на BMW, който носи буквата „M” в името си, както и последният, оборудван във флагманската версия 750i на „седмицата“.

През 2001 на пазара дебютира четвъртото поколение на „седмицата“ - Е65/Е66. Първоначално моделът не се предлага с 12-цилиндров двигател, а върховата версия (745i) за пръв път след ерата на Е23 е оборудвана с 8-цилиндров двигател. Още през следващата година обаче, баварците представят модел с V12 двигател, който получава обозначението 760i. Все пак баварците не се отказват от модификацията 750i, но тя е оборудвана с 8-цилиндров двигател.


 

В случая на 760i каквото пише на табелката, това се намира и под капака. Новият мотор N73B60 има 6.0-литров работен обем и генерира мощност от 445 к.с. и 600 Нм максимален въртящ момент. Впоследствие именно N73 бе монтиран под капака на Rolls-Royce Phantom, но с увеличен до 6.75 литра работен обем. Съвсем наскоро Rolls-Royce спря от производство своя Phantom, а с него си отиде и последния атмосферен V12 мотор на BMW.



Петото поколение на „седмицата“ е пионер в много отношения. Това е първото BMW с „F” в заводското обозначение (F01-04), първата „седмица“ с хибридна задвижваща система, първата „седмица“ с М-пакет, както и първото BMW с битурбо V12 двигател.

Тук гигантският двигател работи в комплект с 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF, а мощността му достига 544 к.с. и 750 Нм въртящ момент. Кодът на мотора е N74B60, работният му обем е точно 6.0-литрва, а версията, в която се монтира, е BMW 760i. По-голям, 6.6-литров вариант на мотора се използва и до днес в моделите Ghost, Dawn и Wraith на Rolls-Royce.

Подобно на предишната „седмица“, сегашното поколение на модела има честта да носи ново име – G11/12. Това е и първият модел, който предлага възможността V12 двигателя да бъде комбиниран с електромотор и система за двойно предаване xDrive.

Но това едва ли е най-важното, тъй като G11/12 e първата „седмица“, която ще се предлага във версия с буквата „М“ на задния капак. За съжаление не става въпрос за чиста M7 версия на модела, но все пак тя съществено ще се различава от стандартните варианти. Модификацията се казва M760i и използва двигателя N74B66TU, който досега се предлагаше само на борда на модели на Rolls-Royce. Той има 6.6-литра работен обем и мощност от 610 к.с. и 800 Нм максимален въртящ момент.

Дали някога ще се появи чиста M7 версия? Никой не знае. 

Снимки: BMW