В продължение на десетилетия всички автомобили на флагмана на General Motors – марката Cadillac - отговарят на фирмения слоган „Световен стандарт”. Те са най-популярните машини от премиум-клас в САЩ. През 70-те години на миналия век въпреки петролната криза отлично се продават модели като DeVille Fleetwood и Eldorado, а към тях се присъединява и средноразмерният Seville, който е позициониран като директен конкурент на европейските седани.



В началото на 80-те години маркетолозите на марката решават, че Cadillac се нуждае от още по-компактен автомобил. Така се появява Cimarron – модел на базата на Chevroelt Cavalier (Opel Ascona в Европа), който се оказва и най-големият и епичен провал в цялата история на компанията.

Поводи за неговото пускате на пазара има колкото искаш. На първо място, трябва да бъде задоволено търсенето на по-икономични машини, но в същото време предлаганият продукт трябва да предлага съответното качество и лукс. На второ – Cadillac не разполага с отговор на компактните модели от премиум-клас, предлагани от BMW, Audi и Mercedes, тъй като Seville е с по-големи размери и се конкурира с техните флагмани.



Имено такива компактни машини започват да се търсят масово от по-младите клиенти, които свързват Cadiilac с огромни машини от миналото, харчещи много гориво. Компанията иска да спечели тази аудитория, като същевременно гони и още една цел. По това време се въвежда стандарта CAFÉ, който определя минимално допустимия среден разход на гориво на всички автомобили от една марка, продадени в рамките на една година.

За основа на новия малък Cadillac е използвана новата корпоративната платформа „J” на GM. В Европа на нея се произвежда Opel Ascona, в САЩ - Chevrolet Cavalier, Pontiac J2000, Oldsmobile Firenza и Buick Skyhawk, в Япония Isuzu Aska, а в Австралия - Holden Camira. Впрочем в компанията и по-рано са използвали шасита на по-малко престижни марки на GM, но външният вид и конструкцията на автомобилите на Cadillac е преработвана основно, за да може те да се отличават от останалите.



Първоначално е планирано новият модел да бъде представен през 1984 г., но ситуацията с поскъпването на бензина в цял свят принуждава ръководството на GM да ускори разработката на Cimarron. Тогавашният президент на концерна – Пийт Естес, предупреждава генералния мениджър на Cadillac – Ед Кенърд, че времето няма да стигне. Един от дизайнерите на автомобила – Джон Мангуниън, признава, че именно форсирането на процеса от страна на ръководството води до много компромиси, които по-късно се оказват фатални.

В крайна сметка Cimarron е показан на 21 май 1981 г., само два месеца след появата на първия модел на GM на платформата J-body – Chevrolet Cavalier и цели три месеца преди Opel Ascona. Очаквано ускоряването на работата по модела води до това, че той не се отличава съществено технически. Разликата при Cimarron е в наличието на хидравлични елементи по окачването, както и в интериора, който е на нивото на моделите на Cadillac. Материалите са от по-високо качество, значително по-добра е и щумоизолацията. Останалото обаче си е Chevrolet Cavalier (изключение прави и люкът на покрива, който го няма при останалите модели на платформа J).



На външен вид разликите също не са кой знае какви – друга емблема, фарове с халогени, решетка на радиатора, литиеви джанти, лайсни и няколко нови цвята на каросерията. Общо взето обаче Cimarron става първият модел в историята на марката, превърнал се в жертва на badge-инженеринга (да създадеш нов модел, просто като му смениш емблемата). Оборудването е доста богато – колата се предлага хидроусилвател на волана, електрическо регулиране на огледалата и климатик.

Като опция за новия автомобил са достъпни круз-контрол, електрическо регулиране на предните седалки, ел-пакет за стъклата и регурируем волан, но всичко това се отразява на цената на Cimaron. В базовия вариант тя е 2 пъти по-висока от тази на Cavalier – 12 181 долара през 1981 г., но същевременно е значително по-ниска от останалите модели на Cadillac.



Най-ужасното обаче е, че двигателят и трансмисията изобщо не съответстват на високите стандарти на марката. Вероятно в GM са могли веднага да предложат Cimarron с V6 мотор (място под капака има предостатъчно), но в концерна решават друго. Версията моделна година 1982 разчита на 1,8-литров OHV двигател с карбуратор. За първи път от 1914 г. насам Cadillac предлага мотор с 4 цилиндъра, но още по-странен е изборът на скоростна кутия – 4-степенна механична. За последно компанията продава свой модел с ръчни скорости през 1953 г. Има и автоматик THM125C, който е опция и струва 370 долара.

Маркетолозите на марката веднага разбират, че това не е продуктът, който очакват клиенти и започват да търсят начини за измъкване от ситуацията. Първо определят класа на автомобила не като „компактен” или „субкомпактен”, а като Entry Level (начално ниво). При старта на продажбите колата се продава под официалното име Cimmaron by Cadillac – с емблемата на марката, но без съответните надписи. Едва по-късно моделът получава пълноценото си име Cadillac Cimarron. На всичко отгоре дилърите са инструктирани да обясняват на клиентите, че този автомобил технически не е Cadillac, но и това не помага.



През 1982 г. са произведени едва 25 698 бройки при планирани продажби от 75 000 единици, но това се оказва и най-големият успех в историята на модела. Въпреки добрите отзиви в медиите, редовните клиенти на Cadillac не харесват колата, като са на менние, че тя не съответства на образа на марката. Част от тях купуват Cimarron втори автомобил в семейството, за да го дадат на съпругите, докато други решават да вземат два пъти по-евтиния Cavalier.

В Cadillac се опитват да отстранят недостатъците и започват да предлагат по-високо базово оборудване, допълнителни опции, както и по-мощен двигател. Моделът обаче вече е нанесъл сериозни щети по имиджа на марката. Не помага смяната на мотора и на скоростната кутия през 1983 г. Тогава Cimarron получава 2,0-литров OHV с директно впръскване и 5-степенна скорстна кутия. Това прави колата малко по-бърза. Тя вече се казва Cadillac Cimarron, като са променени броните, решетката и джантите. Добавени са и редица допълнителни опции, сред които и дистанцинно за отваряне на гаража.



Въпреки това продажбите падат – до 19 294 единици. В случая това не е катастрофално, защото и през следващите години резултатът се запазва на подобни нива. През 1984 г. седнът получава още допълнения в базовото си оборудване, както и нови опции, след което се появява и специалната серия Cadillac Cimarron D’Oro – „Златния Cimarron”. Той не се отличава технически, а само по златистия си цвят, който е комбиниран с черни елементи. В края на годината са отчетени 21 898 продажби.

През 1985 г. автомобилът отново е променен, като предната му част най-после започва да прилича на тази на останалите модели на Cadillac. Автомобилът започва да се предлага с V6 двигател с обем 2,8 литра, развиващ 125 к.с., което си е сериозно увеличение спрямо предишния 4-цилиндров мотор със 88 к.с. Новият агрегат е доста важен да имиджа на марката, като той е комбиниран с газови амортисьори Bilstein, по-твърди пружини и усилен преден стабилизатор. Това заедно с новите опции в оборудването води до 19 890 продажби.



Година по-късно моделът претърпява нов фейслифт, като този път той засяга задната част. Предлага се и нова трансимисия Getrag/Muncie MG282, но неясно защо тя е достъпна само за 4-цилиндровия мотор, въпреки че се предлага за Cavalier и Oldsmobile Firenza, които по-рано също получават 2,8-литровия V6. Като опция за модела е включена струващата близо 900 долара премиум-аудио система Delco-Bose Symphony Sound. В крайна сметка резултатът за 1986 г. почти повтаря този от 1982 – 24 534 единици.

През 1987 г. Cimarron най-после се превръща в това, което трябва да представлява един истински Cadillac, но вече е късно. Интересът на клиентите пада рязко и са произведени едва 14 561 бройки. Година по-късно резултатът е направо трагичен – 6424 единици, въпреки че колата е основно модернизирана. Поставени са нов блок за управление на двигателя, нови предни полуоски и нов климатик. Добавена е и ABS-система. Каросерията вече са прави от специална сплав, която осигурява по-добра защита на автомобила.



По това време обаче платформата J-body видимо е остаряла и се нуждае от ново поколение. В GM спират производството на Oldsmobile Firenza, който почти веднага е последван и от Cadillac Cimarron. Година по-късно е спрян и третият луксозен автомобил -  Buick Skyhawk. Обновеното шаси J вече се предлага само за моделите на Chevrolet и Pontiac.

В крайна сметка опитът на Cadillac да направи по-малък премиум-модел се оказва пълен провал и нанася удар на имиджа на марката. Интересното е, че от финансова гледна точка той се оказва един от успешните проекти на GM, но в същото време именно той е една от причините малко по-късно концернът да изпадне в дълбока криза, която едва не доведе до фалита му. Причината е, че Cimarron кара голяма част от клиентите да се откажат от марката. Те се считат за излъгани, тъй като им се предлага Chevrolet Cavalier на два пъти по-висока цена.



Най-странно обаче е, че в Cadillac решават да повторят същия номер, при това два пъти. През периода 1997-2001 г. марката предлага модела Catera, който повтаря същия подход като при Cimaron, но ползва за основа Opel Omega. А през 2005-2009 в завода на SAAB се сглобява Cadillac BLS на платформата 9-3. Този модел се оказва толкова несполучлив, че в крайна сметка дори не се внася в САЩ. Едва през 2013 г. Cadillac успя да направи истински компактен модел – ATS, който да отговаря на имиджа и критериите на марката.

Снимки: Cadillac