Opel e eдна от най-старите автомобилни компании в света и е дала десетки паметни модели през годините. Но твърде рядко е успявала да се превърне в класически обект на желанието - може би и заради факта, че никога не е обръщала прекалено сериозно внимание на неща като моторни спортове и пистови рекорди. Днес обаче ще ви разкажем за едно от изключенията.



Компанията е една от малкото „основни“ автомобилостроители в Европа, чиято моделна гама се разпростира по целия спектър - от лекотоварни машини до малки градски модели, украсени с всеизвестното „Blitz” лого. Може би именно тази липса на специализация има отношение с факта, че Opel дълго време се вписваха идеално в рамките на концерна General Motors.



В момент от историята си Opel получава достъп до напредничавата тогава технология на дизеловите двигатели. Разбира се, Рудолф Дизел сглобява първия си прототипен дизелов двигател още в края на XIX век, а първите пътнически автомобили с такъв двигател влизат в производство в средата на 30-те години на XX век. Въпреки това обаче, дори през 70-те технологията се е смятала за доста иновативна.

Дизеловите двигатели били използвани във всякакви машини – в това число кораби и подводници – а големите дизелови мотори, монтирани в камионите вече се били доказали като едни от моторите с най-дълъг живот. И тук от Opel открили своята роля – опитът им с товарните машини ги позиционирал чудесно в ситуация, в която всяка компания се опитвала да вгради такъв тип двигател в своите серийни автомобили.



През 1972 средноразмерният седан Opel Rekord D и най-вече неговият 2068-кубиков 4-цилиндров дизелов двигател, се смятали за нечувана технология. Идеята на Opel била да предложи автомобил за таксиметровите компании, които до този момент разчитали основно на модели на Peugeot и Mercedes-benz. Това е и първият път, в който дизелов двигател се предлага в Rekord.

Имало обаче един проблем. Как се рекламира автомобил, предвиден основно за нуждите на таксиметровите шофьори? От Opel трябвало да измислят нещо по-атрактивно, по-състезателно.



Инженерите от Рюселсхайм добавили турбокомпресор към двигателя, който увеличил мощността от 60 на 95 к.с. За да издържи мотора на допълнителния напън, някои от вътрешните компоненти били усилени, като в това число влизат по-яки бутала Mahle, както и по-твърди легла на глапаните. Скоростната кутия пък била подменена с такава от...Holden Commodore.

Новият двигател бил монтиран в специално изграден за целта аеродинамичен прототип, базиран на спортния модел Opel GT. Той тежал нищожните 455 кг, а аеродинамиката била сериозен приоритет, за което свидетелства ниският профил на колата, както и специалния плексигласов купол за шофьора.



Информацията за автомобила и неговите рекорди е повече от оскъдна, като дори от Opel споделят твърде малко за него: „Модифицирана версия на Opel GT с нов дизелов двигател е успяла да счупи 2 световни и 18 международни рекорда. На тестовото трасе „Дуденхофен“ автомобилът е постигнал максимална скорост от 197.5 км/ч.“

И това е горе-долу всичко, което интернет разкрива за очевидно успешния прототип на Opel. За щастие, един малък френски сайт пази малко данни за колата и по-специално един от рекордите й – 190.888 км/ч в продължение на 10 000 км. Зад волана са се редували Мари-Клод Бомон, Енри Греде, Пол Фрер, Йохен Шрингер, Джорджо Пианта и Силвиа Йостерберг.

Opel продължава да се хвали с колата по време на изложения за класически автомобили.  

Снимки: Opel