През декември 1981 г. Maserati представя своя нов модел Biturbo, който веднага след това е качен на поточната линия в завода в Модена, Италия. Той е част от моделно семейство, състоящо се от общо три автомобила – луксозно спортно купе, спортен седан и GT автомобил. През 1988 Maserati сменя името от Biturbo на 222, а по същото време автомобилът се сдобива и с първия си основен фейслифт. От Coupe версията на колата са произведени 22 660 автомобила, сред които специалните версии Racing и 2.24v. На същата платформа са базирани и моделите Karif, Ghibli и Shamal.



В техническо отношение Maserati Biturbo не е нищо особено, въпреки гръмкото си име. Той има предно разположен двигател, задно предаване и избор от общо три бензинови V6 мотора, всеки с по два турбокомпресора. Гамата започва с 2.0-литров мотор, продължава с 2.5-литров и завършва с 2.8-литров агрегат, който произвежда до 285 к.с. в зависимост от конкретната година на производство.

Въпреки това, най-интересен от трите е най-малкият 2.0 V6, който е базиран на стария двигател, използван в Maserati Merak. Италианската компания добавила към вече съществуващия мотор два турбокомпресора, превръщайки го в първия битурбо двигател, монтиран в сериен автомобил. Типично по италиански обаче, инженерите сякаш забравили за горивната система, която използва един прост карбуратор Weber. Първоначално моторът имал само 3 клапана на цилиндър, но през 1988 г. от Maserati представили версията 2.24v, която разполагала отново с двулитров двигател, но с 4 клапана на цилиндър. В този етап системата не разполагала дори с интеркулер.



Толкова ли е лоша? В много отношения, да.

Maserati Biturbo играе ролята на наследник на Maserati V6 Merak, който е един фантастичен спортен автомобил със средно разположен двигател. Biturbo е проектиран като по-достъпен модел, което е част от мащабния план на Maserati по това време да направят марката по-популярна с по-практични автомобили, които да се продават на по-ниска цена. Най-общо казано, Maserati Biturbo е кола за нормални, не за богати хора, което не е лошо, стига да не означаваше, че в конструкцията и в използваните материали, са допуснати много компромиси.

Като нов, Biturbo бил относително добър автомобил – ускорявал бързо, справял се със завоите и изглеждал като суперавтомобил, въпреки консервативния си дизайн и 2.0-литровия двигател под предния капак. Само няколко години по-късно обаче, автомобилът започвал да проявява характера си – появявали се течове на масло, ходовата част не била достатъчно издръжлива, а инсталацията страдала често от къси съединения и други проблеми.



Освен това, първите версии на модела страдали от пословичната си склонност да ръждясват, тъй като купето не било направено от галванизирана ламарина и нямало никаква защита отдолу. Съвсем обичайно за италианските автомобили от онези години, между другото.

От интериора също имало какво да се желае по отношение на качеството на използваните материали. Таблото например, било покрито с изкуствена кожа, която се напуквала след едва 3-4 години експлоатация.

През 1983 г. автомобилът бил пуснат на пазара в Щатите с 2.5-литров V6 двигател, който обаче произвеждал едва 196 к.с. Освен това, той бил комбиниран с 3-степенен автоматик, който не бил от най-рафинираните по това време. Според мнозина именно Biturbo е отговорен за решението на Maserati да напусне САЩ, което буквално срива имиджа на компанията.



Не всичко е толкова мрачно, разбира се.

Да, Maserati Biturbo е стъпка назад, ако го сравним с успеха на Maserati Bora и Maserati Khamsin, но то е нещо повече от тях. С този модел, новият по това време собственик на Maserati – Алехандро де Томасо, си поставил за цел да извади италианската марка от ямата на банкрута. И в голяма степен успява.

Повече от 40 000 бройки общо от всички версии на модела са продадени, което помогнало на Maserati да се утвърди като истинска луксозна марка за масите и достоен конкурент на BMW и Mercedes.



Пък и Biturbo Coupe не била чак толкова лоша кола. Ръбатия дизайн бил сходен с този на BMW E30 M3, а произхождащият от Формула 1 – 2.5-литров двигател, макар и маломощен, бил първият сериен мотор с две турбини. Впоследствие Maserati се отказали от името Biturbo и го заменили с Ghibli. Останалото е история.

Снимки: Maserati