Германските автомобили станаха много популярни у нас през 90-те години на миналия век. Тогава те започнаха да се внасят масово, като това бяха предимно по-стари модели на най-популярните марки – Volkswagen, Audi, BMW, Mercedes-Benz и Opel. Неслучайно от този период мнозина делят колите на два типа – немски и всички останали. Един от хората, допринесли до голяма степен за подобно „разделение” е Клаус Люте, създал някои от легендарните германски модели.



Люте се ражда през 1932 г. във Вупертал в семейство с 5 деца. Баща му загива във Втората световна война, което кара Клаус още като малък да започне работа, за да помага за издръжката на фамилията. Той е второ дете и мечтае да тръгне по стъпките на по-големия си брат, който става архитект. На 16 години обаче Клаус попада в работилница, произвеждаща каросерии на автомобили и повече никога не помисля за архитектурата.

В продължение на 6 години младежът работи върху направата на автобуси. Талантът му не остава незабелязан и през 1954 г. започва работа в немската компания Neckar, произвеждаща модели на Fiat по италиански лиценз. Там Клаус помага на по-опитните служители в разработката на екстериора на автомобилите.



NSU Spider

Самата Neckar е дъщерна фирма на марката NSU, откъдето харесват младия специалист и бързо го канят да работи върху дизайна на първите автомобили, собствено производство. През 1960 г. той създава модела Prinz 4 – машина със задно предаване, силно повлияна от американския Chevrolet Corvair. Втората му разработка обаче става знакова за бранда NSU. Това е Spider – първият в света сериен автомобил с роторен двигател, чието използване прави компанията известна в цял свят.

Постепенно фирмите в следвоенна Германия започват да се стабилизират и в NSU решават да се насочат към направата на автомобил от среден клас. В основата му е същият тип двигател, а дизайнът е поверен именно на Люте. Той получава пълната свобода, като трябва да създаде кола, коато да може да се конкурира с моделите на BMW и Mercedes. Клаус се захваща за работа, като въвежда някои непознати до момента методи. Той става първият дизайнер, който се консултира със специалисти по аеродинамика, като едновременно с това използва и електронно-изчислителни машини.



NSU Ro 80

Показаният през 1967 г. NSU Ro 80 спокойно може да бъде наречен „авангарден”. Той е оборудван с 1,0-литров роторен мотор с мощност 113 к.с., задвижване към предните колела, дискови спирачки и полуавтоматична скоростна кутия. По-впечатляващ обаче е дизайнът му – клиновидна форма с максимално остъклена площ. Този стил по-късно е използван от автомобилите на Citroen от 70-те години на миналия век.



NSU Ro 80

Предсерийният прототип на модела показва челно съпротивление от 0,35 Cx – нещо непостигано до този момент от компанията. През 1968 г. NSU Ro 80 става „Автомобил на годината”, като започва да се продава успешно. Появяват се обче проблеми с качеството и надеждността и това допълнително утежнява положението на компанията NSU. Тя не успява да реши финансовите си проблеми и е закупена от Audi.



Volkswagen K70

Паралелно с Ro 80 в NSU работят и върху бизнес-седан, който обаче е оборудван със стандартен двигател - NSU K70. Той излиза на пазара през 1969 г., тоест след поглъщането на NSU от Audi и затова започва да се продава под марката Volkswagen. Автомобилът се отличава с просторен за класа си салон и голяма площ на стъклата.

През 1971 г. Клаус Люте започва работа в дизайнерския отдел на Audi. Първият му модел е готов 3 години по-късно – Audi 50, който само няколко месеца след появята си се превръща във Volkswagen Polo. Люте е автор както на екстериора, така и на интериора, но в Audi решават, че колата трябва да бъде доработена и натоварват с това ателието Bertone. Италианците обаче не променят нищо по нея.

Самият дизайнер работи върху интериора на Audi 100 и върху екстериора на второто поколение на Audi 80. Талантът му е забелязан от ръководството на BMW, което през 1976 г. го кани да оглави дизайнерския отдел на марката. Основната задача пред Люте е да обнови цялата моделна гама на баварския производител.



BMW E28

Клаус започва с 5-Series, като още през същата година се появява фейслифтът на E12. Люте е принуден да работи с ограничен бюджет и затова запазва размерите на салона на автомобила, но напълно променя предната и задната част, както и интериора. През 1977 г. той завършва работата си и по модела E28, но той излиза едва през 1981 г. Тогава стартира и разработката на новото поколение на E34, чийто сериен модел се появява чак през 1988 г.

Едновременно с 5-Series Люте работи и върху 3-Series. През 1978 г. е готова E30, която по идея на главния дизайнер се появява и във вариант с 4 врати. Добавени са и два нови фара, които подсказват принадлежността на автомобила към марката. След неговото завършване Клаус започва разработката на модификацията E36.



BMW E 30

Шефовете на BMW бързо оценяват свършеното от новия си дизйнер и му предлагат да пробва силите си в един по-сериозен автомобилен сегмент. Люте трябва да направи автомобил, който да се пребори с Mercedes-Benz W126 и така да премери сили директно с неговия дизйнер Бруно Сако. Работата на екипа под ръководството на Клаус стартира още през 1979 г. и е завършена през 1983 г.

Крайният резултат е BMW E32 - автомобил, създаден изцяло по правилата на Клаус Люте. Той избягва консервативния стил, налаган от S-Class и прави луксозен седан със силно обтекаеми форми и стремителен профил. Именно E32 е колата, която предопределя бъдещия дизайн на марката, преди тя да се озове в ръцете на Крис Бенгъл.



BMW E32

За съжаление, кариерата на Люте приключва трагично през 1990 г. По време на скандал с по-големия си син, който е наркоман, Клаус не издържа и го удря. Падането се оказва фатално за младежа и той умира на място. Съдът признава дизайнера за виновен в непредумишлено убийство и го осъща на 33 месеца затвор. Люте е освободен предсрочно и получава покана да се върне на работа в BMW, като заеме предишната си позиция. Клаус обаче отказва и решава да стане консултант на марката. Умира на 17 март 2008 г.

Снимки: BMW, Audi, Volkswagen