Състезателният сезон 1948 се оказва успешен за Ferrari след победите в състезания като Targa Florio, Mille Miglia и „12 часа на Париж”. Те доказват ефектиността на новия 2,0-литров V12 двигател, създаден от Джоакино Коломбо. През септември същата година на автосалона в Торино дебютира Ferrari 166 MM (MM – Mille Miglia). Той е дело на ателието Touring и е в стила на довоенните машини на марката.



Произведени са само 25 такива двуместни коли, които влизат в историята като  Barchetta (преведено от италиански – малка лодка). Техният стил стават доста популярен, като получава продължение в следващите модели 195, 212 и 340. Първите две 166 ММ застават на старта на Mille Miglia през 1949 г., където печелят първо и второ място. Следват триумфи на „Льо Ман”, „Спа” и редица други състезания.

Спортното 166 ММ се превръща в един от най-успешни проекти на Ferrari, като със сигурност е и един от най-красивите модели в историята на марката. Впоследствие блокът на цилиндрите на този автомобил става основа на други не по-малко легендарни машини - 195, 212, 225S, 250 GT TdF и Testa Rossa.

Що се касае до колата на снимките, тя съчетава всички качества, които колекционер на модели на Ferrari би искал – автентиченост, рядкост и впечатляваща състезателна история в Италия и в САЩ. Шасито 0058 показва, че това е 27-ата от общо 32 коли от модела 166 ММ, както и 23-ата от общо 25 машини Barchetta, дело на ателието Touring.

Според официалните документи, колата влиза за доработка в цеха на Touring на 1 юни 1950 г., където получава сериен номер на каросерията 3452, а също така и специален червен цвят Rossa Cors и бежов кожен интериор. Само 5 дни след това автомобилът е предаден на първия си собственик – Марко Далросо от Генуа.



Машината обаче не се задържа бързо при него, тъй като тя е предназначена за подарък на пилота Еуженио Кастелоти, който на 28 април 1951 г.участва в Mille Miglia. Шестото място в крайното класиране в класа обаче кара Кастелоти да върне колата на Ferrari за доработка. Сменена е скоростна кутия, поставени са нови колектори и 3 карборатора Weber, както и по-аеродинамичен капак. Резултатите са видими, като в следващите няколко състезания Кастелати завършва трети.

Сезон 1952 г. започна неудачно – в Гран при на Монако колата не завършва. През септември пилотът Серджио Мантовани финишира втори в класа и общо седми в крайното класиране на Гран при на Бари. На следващата година автомобилът се завръща на Mille Miglia 166 ММ, но не стига до финала. В едно от следващите състезания това 166 MM катастрофира, а след възстановяването отива в САЩ, където започва втория етап от живота си.

Собственик на колата става Раймонд Рейфърд от Баркли, Калифорния, който участва с нея в няколко локални състезания, записвайке едно второ и едно четвърто място. През 1966 г. той продава автомобила на Лори Тейлър от Сан Франциско, при който 166 MM остава 11 години. След това е продадена на известния колекционер на Ferrari Еди Джилбърстън, който през 1979 г. участва с нея в конкурса за дизайн в Пебъл Бийч и печели една от наградите.

През 80-те години тази Barchetta се появява регулярно на различни изложения, а участва и в няколко състезания за исторически автомобили. Последното е през 1993 г., като междувременно колята отново сменя собственика си. Тя става притежание на мексиканеца Лоренцо Ламбрано, който я използва за участие в изложби. Второ място на Пебъл Бийч през 1999 г., и първо на Cavallino Classic и на FCA National Meet в Колорадо-Спрингс година по-късно са сред успехите на машината.



През януари 2010 г. 166 ММ отново сменя собственика си, като новият предпочита да остане неизвестен. Участва в още няколко изложения, а през март ще бъде изложена на търг, организиран от аукциона Sotheby’s, който ще се проведе на Амалия Айлънд. Очаква се колата да бъде продадена за 8-10 млн. щатски долара.

Снимки: Motor